Исая 46

1 Прегъна се Вил, наведе се Нево; Идолите им са натоварени на животни и на добитък; Товарът, който вие носехте в шествията си стана тежък на умореното животно.

Bel bɔ ne mu ase, Nebo brɛ ne dibea ase; mfurum soa wɔn ahoni. Nsɛsode a wɔso nenam no mu yɛ duru, ɛyɛ adesoa ma nea wabrɛ.

2 Наведоха се, всички паднаха; Те не можаха да отърват товара, Но сами отидоха в плен.

Wɔbɔ mu kotow, bɔ wɔn mu ase; wontumi nsiw amanehunu ano, wɔn ankasa kɔ nkoasom mu.

3 Слушайте Ме, доме Яковов, И всички останали от Израилевия дам, Който съм носил още от утробата, И съм държал още от рождението.

“Muntie me, Yakobfifo, mo a moaka wɔ Israelfi nyinaa, mo a maso mo mu fi mo nyinsɛn mu, na maturu mo afi bere a wɔwoo mo.

4 Даже до старостта ви Аз съм същият, И докато побелеете Аз ще ви нося Аз ви направих, и Аз ще ви държа, Да! Аз ще ви нося и избавя.

Mpo kosi mo nkwakoraa bere ne bere a mubefuw dwen mu, Me ne no, Me ne nea obeso mo mu. Mabɔ mo na meturu mo; mɛwowaw mo na megye mo.

5 На кого ще Ме оприличите, и с кого ще Ме сравните и съпоставите, Та да бъдем подобни?

“Hena ho na mode me bɛto, anaa mubebu no me sɛso? Hena na mode me besusuw no, na mode no atoto me ho?

6 Ония, които изсипват злато из мешеца, И претеглят сребро с везни, Те наемат златар, та го направя бог, Пред който падат и се покланят;

Ebinom hwie sikakɔkɔɔ fi wɔn nkotoku mu na wɔkari dwetɛ wɔ nsania so; wɔbɔ sika dwumfo paa, ma ɔde yɛ onyame bi, na wɔkotow sɔre no.

7 Дигат го на рамо и го носят Та го поставят на мястото му; И той стои там, и от мястото си няма да мръдне; Още и вика човек към него, но не може да отговори, Нито да го избави от бездната му.

Wɔsoa no wɔ wɔn mmati so, wɔde kosi nʼafa, na ɛka hɔ ara. Ɛrentumi mfi faako a esi. Obi teɛ mu frɛ no de, nanso ommua; ɛrentumi nyi no mfi ne haw mu.

8 Помнете това, и покажете се мъже, Докарайте ги на ума си, вие престъпници.

“Monkae yiye, momma ɛnka mo tirim, munnwen ho mo atuatewfo.

9 Помнете предишните неща от древността: Защото Аз съм Бог, и няма друг; Аз съм Бог, и няма подобен на Мене,

Monkae nneɛma a atwam no, teteete nneɛma no; Mene Onyankopɔn, na obi nni hɔ; Mene Onyankopɔn, na obiara nte sɛ me.

10 Който от началото изявявам края, И от древните времена нестаналите още неща, И казвам: Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичко що Ми е угодно;

Meda awiei adi fi mfiase, efi tete, meka nea ɛbɛba. Meka se: ‘Mʼatirimpɔw begyina, na mɛyɛ nea mepɛ nyinaa.’

11 Който зове хищна птица от изток, От далечна земя мъжа по намерението Си; Да! рекох, и ще направя да стане; Намислих, и ще го извърша.

Mɛfrɛ anomaa a ɔkyere mmoa afi apuei fam; afi akyirikyiri asase so, onipa a ɔbɛhyɛ me botae ma. Nea maka no, ɛno na mɛma aba mu; nea madwen ho no, ɛno na mɛyɛ.

12 Слушайте Ме, вие коравосърдечни, Които сте далеч от правдата:

Muntie me, mo a moyɛ akokodurufo, mo a mo ne trenee ntam kwan ware;

13 Приближих правдата Си тя не ще бъде далеч, И спасението Ми няма да закъснее И ще дам спасение в Сион, Славата Си на Израиля.

Mede me trenee rebɛn, enni akyirikyiri; na me nkwagye nso renkyɛ. Mɛma Sion nkwagye, na mede mʼanuonyam ama Israel.