Исая 46
1 Прегъна се Вил, наведе се Нево; Идолите им са натоварени на животни и на добитък; Товарът, който вие носехте в шествията си стана тежък на умореното животно.
Bel has bowed down, Nebo is stooping, Their idols have been for the beast and for livestock, Your burdens are loaded, a burden to the weary.
2 Наведоха се, всички паднаха; Те не можаха да отърват товара, Но сами отидоха в плен.
They have stooped, they have bowed together, They have not been able to deliver the burden, And have gone into captivity themselves.
3 Слушайте Ме, доме Яковов, И всички останали от Израилевия дам, Който съм носил още от утробата, И съм държал още от рождението.
“Listen to Me, O house of Jacob, And all the remnant of Israel, Who are borne from the belly, Who are carried from the womb,
4 Даже до старостта ви Аз съм същият, И докато побелеете Аз ще ви нося Аз ви направих, и Аз ще ви държа, Да! Аз ще ви нося и избавя.
Even to old age, I [am] He, and to grey hairs I carry, I made, and I bear, indeed, I carry and deliver.
5 На кого ще Ме оприличите, и с кого ще Ме сравните и съпоставите, Та да бъдем подобни?
To whom do you liken Me, and make equal? And compare Me, that we may be like?
6 Ония, които изсипват злато из мешеца, И претеглят сребро с везни, Те наемат златар, та го направя бог, Пред който падат и се покланят;
They are pouring out gold from a bag, And they weigh silver on the beam, They hire a refiner, and he makes it a god, They fall down, indeed, they bow themselves.
7 Дигат го на рамо и го носят Та го поставят на мястото му; И той стои там, и от мястото си няма да мръдне; Още и вика човек към него, но не може да отговори, Нито да го избави от бездната му.
They lift him up on the shoulder, They carry him, and cause him to rest in his place, And he stands, he does not move from his place, Indeed, one cries to him, and he does not answer, He does not save him from his adversity.
8 Помнете това, и покажете се мъже, Докарайте ги на ума си, вие престъпници.
Remember this, and show yourselves men, Turn [it] back, O transgressors, to the heart.
9 Помнете предишните неща от древността: Защото Аз съм Бог, и няма друг; Аз съм Бог, и няма подобен на Мене,
Remember former things of old, For I [am] Mighty, and there is none else, God—and there is none like Me.
10 Който от началото изявявам края, И от древните времена нестаналите още неща, И казвам: Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичко що Ми е угодно;
Declaring the latter end from the beginning, And from of old that which has not been done, Saying, My counsel stands, And all My delight I do.
11 Който зове хищна птица от изток, От далечна земя мъжа по намерението Си; Да! рекох, и ще направя да стане; Намислих, и ще го извърша.
Calling a ravenous bird from the east, The man of My counsel from a far land, Indeed, I have spoken, indeed, I bring it in, I have formed [it], indeed, I do it.
12 Слушайте Ме, вие коравосърдечни, Които сте далеч от правдата:
Listen to Me, you mighty in heart, Who are far from righteousness.
13 Приближих правдата Си тя не ще бъде далеч, И спасението Ми няма да закъснее И ще дам спасение в Сион, Славата Си на Израиля.
I have brought My righteousness near, It is not far off, And My salvation—it does not linger, And I have given salvation in Zion, For Israel My glory!”
