Исая 42
1 Ето Моят служител, когото подкрепявам, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите.
Иаков Отрок Мой, восприиму и: Израиль избранный Мой, прият Его душа Моя, дах дух Мой Нань, суд языком возвестит:
2 Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, Нито ще го направи да се чуе навън.
не возопиет ниже ослабит, ниже услышится вне глас Его:
3 Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси; Ще постави правосъдие според истината.
трости сокрушены не сотрет и льна курящася не угасит, но во истину изнесет суд:
4 Няма да ослабне нито да се съкруши Догдето установи правосъдие на земята; И островите ще очакват неговата поука.
возсияет и не потухнет, дондеже положит на земли суд, и на имя Его языцы уповати имут.
5 Така казва Бог, Господ, Който е направил небето и го е разпрострял, Който е разтлал земята с произведенията й, Който дава дишане на людете, които са на нея, И дух на тия, които ходят по нея:
Тако глаголет Господь Бог, сотворивый небо и водрузивый е, утверждей землю и яже на ней, и даяй дыхание людем, иже на ней, и дух ходящым на ней:
6 Аз Господ те призовах в правда, И като хвана ръката ти ще те пазя, И ще те поставя за завет на людете, За светлина на народите,
Аз Господь Бог призвах Тя в правде, и удержу за руку Твою и укреплю Тя: и дах Тя в завет рода Израилева, во свет языков,
7 За да отвориш очите на слепите, Да извадиш запрените от затвор, И седящите в мрак из тъмницата.
отверсти очи слепых, извести от уз связанныя и из дому темницы и седящыя во тме.
8 Аз съм Господ; това е Моето име; И не ща да дам славата Си на друг, Нито хвалата Си на изваяните идоли.
Аз Господь Бог, сие Мое есть имя, славы Моея иному не дам, ниже добродетелей Моих истуканным.
9 Ето, нещата, предсказани от начало се сбъднаха, И Аз ви известявам нови, Преди да се появят, казвам ви ги.
Иже из начала, се, приидоша, и новая, яже Аз возвещу, и прежде неже возвестити, явишася вам.
10 Пейте на Господа нова песен, Хвалата Му от краищата на земята, Вие, които слизате на морето и всичко що е в него, Острови, и вие, които живеете на тях.
Воспойте Господеви песнь нову: началство Его, прославите имя Его от конец земли, сходящии в море и плавающии по нему, острови и живущии на них.
11 Пустинята и градовете й нека извикат с висок глас, Силата, гдето живее Кидар; Нека пият жителите на Села, Нека възклицават от върховете на планините,
Возвеселися, пустыне, и веси ея, придвория, и живущии в Кидаре: возвеселятся живущии на камени, от края гор возопиют,
12 Нека отдадат слава на Господа, И нека възвестят хвалата Му в островите.
дадят Богу славу, добродетели Его во островех возвестят.
13 Господ ще излезе като силен мъж, Ще възбуди ревнивостта Си като ратник, Ще извика, да! ще изреве. Ще надделее над враговете Си;
Господь Бог Сил изыдет и сокрушит рать, воздвигнет рвение и возопиет на враги Своя со крепостию.
14 За дълго време мълчах, казва Той. Останах тих, въздържах Себе Си; Но сега ще извикам като жена, която ражда, Ще погубя и същевременно ще погълна.
Молчах, еда и всегда умолчу и потерплю? Терпех яко раждающая, истреблю и изсушу вкупе,
15 Ще запустя планини и хълмове, И ще изсуша всичката им трева; Ще обърна реките в острови, И ще пресуша езерата.
опустошу горы и холмы, и всяку траву их изсушу, и положу реки во островы, и луги изсушу:
16 Ще доведа слепите през път, който не са знаели, Ще ги водя в пътеки, които им са били непознати; Ще обърна тъмнината в светлина пред тях, И неравните места ще направя равни. Това ще сторя, и няма да ги оставя.
и наведу слепыя на путь, егоже не видеша, и по стезям, ихже не знаша, ходити сотворю им: сотворю им тму во свет и стропотная в правая: сия глаголголы сотворю, и не оставлю их.
17 Ще се върнат назад, съвсем ще се посрамят Ония, които уповават на ваяните идоли, Които казват на леяните: Вие сте наши богове.
Тии же возвратишася вспять: посрамитеся стыдением, уповающии на изваянная, глаголющии слиянным: вы есте бози наши.
18 Чуите, глухи, И гледайте, слепи, за да видите.
Глусии, услышите, и слепии, прозрите видети.
19 Кой е сляп, ако не е служителят Ми, Или глух, както посланика, когото изпращам? Кой е сляп както предания Богу, И сляп както служителя Господен?
И кто слеп, разве раби Мои? И глуси, разве владеющии ими? И ослепоша раби Божии.
20 Ти гледаш много неща но не наблюдаваш; Ушите му са отворени, но той не чува.
Видесте многажды, и не сохранисте: отверсты ушы (имуще), и не слышасте.
21 Господ благоволи заради правдата Си Да възвеличи учението и да го направи почитаемо.
Господь Бог восхоте, да оправдится и возвеличит хвалу.
22 Но те са ограбени и оголени люде; Всички са впримчени в пещери и скрити в тъмници; Плячка са, и няма избавител, Обир са, и никой не казва: Върни го.
И видех, и быша людие расхищени и разграблени: пругло бо в ложах везде, и в домех вкупе, идеже скрыша я, быша в плен: и не бысть изимаяй разграбления и не бе глаголющаго: отдаждь.
23 Кой от вас ще даде ухо на това? Кой ще внимава и слуша за бъдещето?
Кто в вас, иже внушит сия? И услышит во грядущая.
24 Кой предаде Якова на обир, И Израиля на грабител? Не Господ ли, на Когото съгрешихме? Защото не искаха да ходят в пътищата Му, Нито послушаха учението Му.
Кто даде на разграбление Иакова, и Израиля пленяющым его? Не Бог ли, Емуже согрешиша и не восхотеша в путех Его ходити, ни слушати закона Его?
25 Затова изля на него лютостта на гнева Си И свирепостта на боя; И това го запали изоколо, но той не се сети, Изгори го, но той не го вложи в сърцето си.
И наведе на ня гнев ярости Своея, и укрепися на ня рать, и палящии их окрест, и не уведеша кийждо их, ниже положиша на уме.
