Исая 40

1 Утешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог.

Тешите, тешите народ мој, говори Бог ваш.

2 Говорете по сърцето на Ерусалим, и изказвайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно наказание за всичките си грехове.

Говорите Јерусалиму љубазно, и јављајте му да се навршио рок његов, да му се безакоње опростило, јер је примио из руке Господње двојином за све грехе своје.

3 Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.

Глас је некога који виче: Приправите у пустињи пут Господњи, поравните у пустоши стазу Богу нашем.

4 Всяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите места ще станат прави, И неравните места поле;

Све долине нека се повисе, и све горе и брегови нека се слегну, и што је криво нека буде право, и неравна места нека буду равна.

5 И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.

И јавиће се слава Господња, и свако ће тело видети; јер уста Господња говорише.

6 Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;

Глас говори: Вичи. И рече: Шта да вичем? Да је свако тело трава и све добро његово као цвет пољски.

7 Тревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!

Суши се трава, цвет опада кад дух Господњи дуне на њ; доиста је народ трава.

8 Тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.

Суши се трава, цвет опада; али реч Бога нашег остаје довека.

9 Ти, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!

Изађи на високу гору, Сионе, који јављаш добре гласове; подигни силно глас свој, Јерусалиме, који јављаш добре гласове; подигни, не бој се. Кажи градовима Јудиним: Ево Бога вашег.

10 Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.

Ево, Господ Бог иде на јаког, и мишица ће Његова овладати њим; ево плата је његова код Њега и дело његово пред Њим.

11 Той ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще го носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.

Као пастир пашће стадо своје; у наручје своје сабраће јагањце, и у недрима ће их носити, а дојилице ће водити полако.

12 Кой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?

Ко је измерио воду грстима својим и небеса премерио пеђу? Ко је мером измерио прах земаљски, и горе измерио на мерила и брегове на потег?

13 Кой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?

Ко је управљао Духом Господњим? Или Му био саветник и научио Га?

14 С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?

С ким се договарао и ко Га је уразумио и научио путу суда, и научио Га знању и показао Му пут разума?

15 Ето, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.

Гле, народи су као кап из ведра, и као прашка на мерилима броје се; гле, премешта острва као прашак.

16 Ливан не е достатъчен за гориво Нито стигат животните му за всеизгаряне.

Ни Ливан не би био доста за огањ, и животиње његове не би биле доста за жртву паљеницу.

17 Всичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.

Сви су народи као ништа пред Њим, мање неголи ништа и таштина вреде Му.

18 И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?

С ким ћете дакле изједначити Бога? И какву ћете Му прилику наћи?

19 Кумирът ли? - Художникът го е излял, И Златарят го обковава със злато И лее за него сребърни верижки;

Уметник лије лик, и златар га позлаћује, и верижице сребрне лије.

20 Който е твърде сиромах та да принесе принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!

А ко је сиромах, те нема шта принети, бира дрво које не труне, и тражи вештог уметника да начини резан лик, који се не помиче.

21 Не знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали

Не знате ли? Не чујете ли? Не казује ли вам се од искона? Не разумете ли од темеља земаљских?

22 Онзи, Който седи над кръга на земята. Пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,

Он седи над кругом земаљским, и њени су Му становници као скакавци; Он је разастро небеса као платно и разапео их као шатор за стан.

23 Който докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?

Он обраћа кнезове у ништа, судије земаљске чини да су као таштина.

24 Те едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,

Као да нису посађени ни посејани, и као да им се стабло није укоренило у земљи, чим дуне на њих, посахну, и вихор као плеву разнесе их.

25 И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.

С ким ћете ме дакле изједначити да бих био као он? вели Свети.

26 Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно от тях не липсва.

Подигните горе очи своје и видите; ко је то створио? Ко изводи војску свега тога на број и зове свако по имену, и велике ради силе Његове и јаке моћи не изостаје ниједно?

27 Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю; Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?

Зашто говориш, Јакове, и кажеш, Израиљу: Сакривен је пут мој од Господа, и ствар моја не излази пред Бога мог?

28 Не знаеш ли? не си ли чувл, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.

Не знаш ли? Ниси ли чуо да Бог вечни Господ, који је створио крајеве земаљске, не сустаје нити се утруђује? Разуму Његовом нема мере.

29 Той дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.

Он даје снагу уморном, и нејаком умножава крепост.

30 Даже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;

Деца се море и сустају, и младићи падају;

31 Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.

Али који се надају Господу, добијају нову снагу, подижу се на крилима као орлови, трче и не сустају, ходе и не море се.