Исая 40
1 Утешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог.
Consolez, consolez mon peuple! dit votre Dieu.
2 Говорете по сърцето на Ерусалим, и изказвайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно наказание за всичките си грехове.
Parlez au cœur de Jérusalem, et criez-lui que son service est fini, que son crime est acquitté, qu'elle a reçu de la main de l'Éternel au double de tous ses péchés!
3 Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.
Une voix crie: Dans le désert préparez le chemin de l'Éternel, aplanissez dans la steppe aride une route pour notre Dieu!
4 Всяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите места ще станат прави, И неравните места поле;
Que toute vallée soit exhaussée, et que toute montagne et toute colline soient abaissées! que le sol raboteux devienne un sol uni, et toute aspérité un terrain aplani!
5 И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.
Et la gloire de l'Éternel se révélera, et toute chair dans le même instant verra que la bouche de l'Éternel a parlé.
6 Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;
Une voix dit: « Proclame! » Et l'on dit: « Que proclamerai-je? » – « Toute chair est une herbe, et toute sa grâce comme la fleur des champs:
7 Тревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!
l'herbe sèche, la fleur se fane, quand du souffle de l'Éternel elle est atteinte, (oui, le peuple est une herbe!)
8 Тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.
l'herbe sèche, la fleur se fane, mais la parole de notre Dieu demeure éternellement. »
9 Ти, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!
Monte sur une haute montagne, Sion, messagère de paix! élève avec force ta voix, Jérusalem, messagère de paix! élève-la, ne crains pas! dis aux villes de Juda:
10 Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.
« Voici votre Dieu! » Voici, le Seigneur, l'Éternel arrive en héros, et son bras commande pour lui; voici, ses récompenses l'accompagnent, et ses rétributions le précèdent.
11 Той ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще го носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.
Comme un berger Il fera paître son troupeau, dans ses bras Il recueillera les agneaux, et dans son sein les portera; Il conduira les mères qui allaitent.
12 Кой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?
Qui mesura les eaux dans le creux de sa main, et de l'empan prit les dimensions des Cieux, et ramassa dans un setier la poudre de la terre, et pesa les montagnes à la balance et les collines dans les bassins?
13 Кой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?
Qui a dirigé l'esprit de l'Éternel, et qui fut son conseiller pour l'enseigner?
14 С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?
Qui consulta-t-Il pour en être éclairé? et qui L'instruisit dans la voie de ce qui est juste, et L'instruisit dans la science, et Lui montra le chemin de l'intelligence?
15 Ето, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.
Voici, des peuples sont comparables à une goutte qui pend à un seau, et à une poussière sur une balance, et Il soulève des îles comme la menue poussière.
16 Ливан не е достатъчен за гориво Нито стигат животните му за всеизгаряне.
Et le Liban ne suffit pas au feu, ni son gibier aux holocaustes.
17 Всичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.
Tous les peuples sont devant Lui comme s'ils n'étaient pas, Il les regarde comme un néant et une vanité.
18 И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?
Et à qui pourriez-vous assimiler Dieu? et quelle image feriez- vous son égale?
19 Кумирът ли? - Художникът го е излял, И Златарят го обковава със злато И лее за него сребърни верижки;
Un ouvrier fond une idole, et un orfèvre la plaque d'or, et y soude des chaînettes d'argent.
20 Който е твърде сиромах та да принесе принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!
Le pauvre borné dans ses dons choisit un bois qui ne pourrisse pas, il se procure un habile ouvrier pour fabriquer une image qui ne branle pas. –
21 Не знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали
Ne le savez-vous pas? ne l'avez-vous pas appris? Cela ne vous fut-il pas annoncé dès l'origine? Ne prîtes-vous jamais garde à la fondation de la terre?
22 Онзи, Който седи над кръга на земята. Пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,
C'est Lui qui a son trône au-dessus du disque de la terre, dont les habitants sont comme des sauterelles; qui déroule les Cieux comme une tenture, et les déploie comme un pavillon pour y loger;
23 Който докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?
qui réduit les princes au néant, et fait des juges de la terre une vanité:
24 Те едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,
à peine sont-ils plantés, à peine sont-ils semés, à peine leur tige a-t-elle pris racine en terre, qu'il souffle sur eux, et ils sèchent, et une tempête les emporte comme la balle.
25 И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.
Et à qui m'assimilerez-vous, pour que je lui ressemble? dit le Saint.
26 Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно от тях не липсва.
Levez vos yeux en haut, et regardez! Qui les a créés? Il fait avancer leur armée tout entière, les appelle tous par leur nom; si grand est son pouvoir, et si puissante est sa force, que pas un ne fait défaut.
27 Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю; Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?
Pourquoi dis-tu, Jacob, et parles-tu ainsi, Israël: « Mes destinées échappent à l'Éternel, et mon droit passe inaperçu devant mon Dieu! » Ne le sais-tu pas? ou ne l'as-tu pas appris?
28 Не знаеш ли? не си ли чувл, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.
Il est un Dieu pour tous les temps, l'Éternel, créateur des extrémités delà terre; Il ne se fatigue, ni ne s'épuise; on ne saurait sonder son intelligence.
29 Той дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.
Il redonne des forces à celui qui est fatigué, et Il redouble la vigueur de celui qui est défaillant.
30 Даже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;
La jeunesse se fatigue et s'épuise, et les guerriers d'élite chancellent;
31 Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.
mais ceux qui se confient en l'Éternel, reçoivent de nouvelles forces, ils prennent leur vol comme l'aigle; ils courent et ne se fatiguent point, ils vont et ne s'épuisent point.
