Исая 33

1 Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе на се постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.

Тешко теби, који пустошиш а тебе не пустоше, и који чиниш неверу а теби се не чини невера; кад престанеш пустошити, бићеш опустошен, кад престанеш чинити неверу, чиниће ти се невера.

2 Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.

Господе, смилуј се на нас, Тебе чекамо; буди им мишица свако јутро, и спасење наше у невољи.

3 От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.

Народи побегоше од јаке вике, расејаше се народи што се ти подиже.

4 И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея, както скача скакалец

И покупиће се плен ваш као што се купе гусенице, скочиће на њ као што скачу скакавци.

5 Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.

Узвишен је Господ, јер настава на висини; напуниће Сион суда и правде.

6 А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.

И тврђа времена твог, сила спасења твог биће мудрост и знање; страх Господњи биће благо твоје.

7 Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво

Ето, јунаци њихови вичу на пољу, и посланици мирни плачу горко:

8 Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.

Путеви опустеше, путници не путују; поквари уговор, одбаци градове, не мари за човека.

9 Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.

Земља тужи и чезне, Ливан се стиди и вене, Сарон је као пустиња, Васан и Кармил оголеше.

10 Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.

Сада ћу устати, вели Господ, сада ћу се узвисити, сада ћу се подигнути.

11 Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви като огън ще ви пояде,

Затруднећете сламом, родићете стрњику; гнев ваш прождреће вас као огањ.

12 И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.

И народи ће бити као пећи кречне, изгореће огњем као трње посечено.

13 Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.

Слушајте који сте далеко шта сам учинио, и који сте близу познајте моћ моју.

14 Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; и казват: Кой от вас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от вас ще обитава при вечни пламъци?

Грешници у Сиону уплашиће се, дрхат ће спопасти лицемере, и рећи ће: Ко ће од нас остати код огња који прождире? Ко ће од нас остати код вечне жеге?

15 Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото,

Ко ходи у правди и говори шта је право; ко мрзи на добитак од насиља; ко отреса руке своје да не прими поклон; ко затискује уши своје да не чује за крв, и зажима очи своје да не види зло;

16 Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.

Он ће наставати на високим местима; градови на стенама биће му уточиште, хлеб ће му се давати, вода му неће недостајати.

17 Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.

Очи ће ти видети цара у красоти његовој, гледаће земљу далеку.

18 Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас, казвайки: Где е този, който броеше кулите?

Срце ће твоје мислити о страху говорећи: Где је писар? Где бројач? Где је онај што прегледа куле?

19 Няма вече да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.

Нећеш видети жесток народ, народ који говори из дубина да се не разбира, у кога је језик мутав да се не разуме.

20 Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Щатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.

Погледај на Сион, град празника наших; очи твоје нека виде Јерусалим, мирни стан, шатор, који се неће однети, коме се коље неће никада померити, и ниједно му се уже неће откинути.

21 Но там Господ ще бъде с нас във величието Си, Като място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.

Него ће нам онде Господ велики бити место река и потока широких, по којима неће ићи лађа с веслима, нити ће велика лађа пролазити онуда.

22 Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.

Јер је Господ наш судија, Господ је који нам поставља законе, Господ је цар наш, Он ће нас спасти.

23 Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.

Ослабише твоја ужа, не могу тврдо држати катарке своје ни разапети једра; тада ће се разделити велик плен, хроми ће разграбити плен.

24 И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.

И нико од становника неће рећи: Болестан сам. Народу који живи у њему опростиће се безакоње.