Исая 33

1 Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе на се постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.

Ai de ti desolador, que não foste desolado, e que obras perfidamente contra os que não obraram perfidamente contra ti! acabando tu de desolar, serás desolado: e, acabando tu de tratar perfidamente, se tratará perfidamente contra ti.

2 Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.

Senhor, tem misericórdia de nós, por ti temos esperado: sê tu o seu braço nas madrugadas, como também a nossa salvação no tempo da tribulação.

3 От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.

Á voz do arroido fugirão os povos: à tua exaltação as gentes serão dispersas.

4 И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея, както скача скакалец

Então ajuntar-se-á o vosso despojo como se apanha o pulgão: como os gafanhotos saltam, ali saltará.

5 Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.

O Senhor está exalçado, pois habita nas alturas: encheu a Sião de juízo e justiça.

6 А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.

E será que a firmeza dos teus tempos, e a força das tuas salvações, será a sabedoria e a ciência: e o temor do Senhor será o seu tesouro.

7 Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво

Eis que os seus embaixadores estão clamando de fora; e os mensageiros de paz estão chorando amargamente.

8 Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.

As estradas estão desoladas, cessam os que passam pelas veredas: desfaz a aliança, despreza as cidades, e a homem nenhum estima.

9 Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.

A terra geme e pranteia, o líbano se envergonha e se murcha: Saron se tornou como um deserto; e Basan e Carmelo foram sacudidos.

10 Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.

Agora pois me levantarei, diz o Senhor: agora serei exaltado, agora serei posto em alto.

11 Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви като огън ще ви пояде,

Concebestes palha, parireis pragana: e o vosso espírito vos devorará como fogo.

12 И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.

E os povos serão como os incêndios de cal: como espinhos cortados arderão no fogo.

13 Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.

Ouvi, vós os que estais longe, o que tenho feito: e vós, que estais vizinhos, conhecei o meu poder.

14 Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; и казват: Кой от вас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от вас ще обитава при вечни пламъци?

Os pecadores de Sião se assombraram, o tremor surpreendeu os hipócritas. Quem dentre nós habitará com o fogo consumidor? quem dentre nós habitará com as labaredas eternas?

15 Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото,

O que anda em justiça, e o que fala equidades; o que arremessa para longe de si o ganho de opressões; o que sacode das suas mãos todo o presente; o que tapa os seus ouvidos para não ouvir acerca de sangue e fecha os seus olhos para não ver o mal

16 Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.

Este habitará nas alturas, as fortalezas das rochas serão o seu alto refúgio, o seu pão se lhe dá, as suas águas são certas.

17 Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.

Os teus olhos verão o Rei na sua formosura, e verão a terra que está longe.

18 Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас, казвайки: Где е този, който броеше кулите?

O teu coração considerará o assombro, dizendo: Onde o escrivão, onde o pagador? onde o que conta as torres?

19 Няма вече да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.

Não verás mais aquele povo espantável, povo de fala tão profunda, que não se pode perceber e de língua tão estranha que não se pode entender.

20 Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Щатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.

Olha para Sião, a cidade das nossas solenidades: os teus olhos verão a Jerusalém, habitação quieta, tenda que não será derribada, cujas estacas nunca serão arrancadas, e de cujas cordas nenhuma se quebrará.

21 Но там Господ ще бъде с нас във величието Си, Като място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.

Mas o Senhor ali nos será grandioso, lugar de rios e correntes largas será: barco nenhum de remo passará por eles, nem navio grande navegará por eles.

22 Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.

Porque o Senhor é o nosso Juiz: O Senhor é o nosso Legislador: O Senhor é o nosso Rei, ele nos salvará.

23 Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.

As tuas cordas se afrouxaram: não puderam ter firme o seu mastro, e vela não estenderam: então a preza de abundantes despojos se repartirá; e até os coxos roubarão a preza.

24 И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.

E morador nenhum dirá: Enfermo estou; porque o povo que habitar nela será absolto de iniquidade.