Исая 33
1 Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе на се постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.
Woe, spoiler! and thou not spoiled, And treacherous! and they dealt not treacherously with thee, When thou dost finish, O spoiler, thou art spoiled, When thou dost finish dealing treacherously, They deal treacherously with thee.
2 Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.
O Jehovah, favour us, for thee we have waited, Be their arm, in the mornings, Yea, our salvation in time of adversity.
3 От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.
From the voice of a multitude fled have peoples, From thine exaltation scattered have been nations.
4 И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея, както скача скакалец
And gathered hath been your spoil, A gathering of the caterpillar, As a running to and fro of locusts is he running on it.
5 Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.
Set on high is Jehovah, for He is dwelling on high, He filled Zion [with] judgment and righteousness,
6 А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.
And hath been the stedfastness of thy times, The strength of salvation, wisdom, and knowledge, Fear of Jehovah — it [is] His treasure.
7 Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво
Lo, 'Their Ariel,' they have cried without, Messengers of peace do weep bitterly.
8 Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.
Desolated have been highways, Ceased hath he who passeth along the path, He hath broken covenant, He hath despised enemies, He hath not esteemed a man.
9 Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.
Mourned, languished hath the land, Confounded hath been Lebanon, Withered hath been Sharon as a wilderness, And shaking are Bashan and Carmel.
10 Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.
Now, do I arise, saith Jehovah, Now I am exalted, now I am lifted up.
11 Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви като огън ще ви пояде,
Ye conceive chaff, ye bear stubble, Your spirit! — fire devoureth you.
12 И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.
And peoples have been [as] burnings of lime, Thorns, as sweepings, with fire they burn.
13 Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.
Hear, ye far off, that which I have done, And know, ye near ones, My might.
14 Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; и казват: Кой от вас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от вас ще обитава при вечни пламъци?
Afraid in Zion have been sinners, Seized hath trembling the profane: Who doth dwell for us — consuming fire, Who doth dwell for us — burnings of the age?
15 Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото,
Whoso is walking righteously, And is speaking uprightly, Kicking against gain of oppressions, Shaking his hands from taking hold on a bribe, Stopping his ear from hearing of blood, And shutting his eyes from looking on evil,
16 Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.
He high places doth inhabit, Strongholds of rock [are] his high tower, His bread hath been given, his waters stedfast.
17 Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.
A king in his beauty, see do thine eyes, They see a land afar off.
18 Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас, казвайки: Где е този, който броеше кулите?
Thy heart doth meditate terror, Where [is] he who is counting? Where [is] he who is weighing? Where [is] he who is counting the towers?
19 Няма вече да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.
The strong people thou seest not, A people deeper of lip than to be understood, Of a scorned tongue, there is no understanding.
20 Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Щатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.
See Zion, the city of our meetings, Thine eyes see Jerusalem a quiet habitation, A tent not taken down, Not removed are its pins for ever, And none of its cords are broken.
21 Но там Господ ще бъде с нас във величието Си, Като място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.
But there mighty [is] Jehovah for us, A place of rivers — streams broad of sides, No ship with oars doth go into it, And a mighty ship doth not pass over it.
22 Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.
For Jehovah our judge, Jehovah our lawgiver, Jehovah our king — He doth save us.
23 Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.
Left have been thy ropes, They strengthen not rightly their mast, They have not spread out a sail, Then apportioned hath been a prey of much spoil, The lame have taken spoil.
24 И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.
Nor doth an inhabitant say, 'I was sick,' The people that is dwelling in it, is forgiven of iniquity!
