< Исая 33 >
1 Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе на се постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.
Woe, spoiler! And you not spoiled, And treacherous! And they did not deal treacherously with you, When you finish, O spoiler, you are spoiled, When you finish dealing treacherously, They deal treacherously with you.
2 Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.
O YHWH, favor us, We have waited for You, Be their arm, in the mornings, Indeed, our salvation in time of adversity.
3 От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.
From the voice of a multitude peoples have fled, From Your exaltation nations have been scattered.
4 И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея, както скача скакалец
And Your spoil has been gathered, A gathering of the caterpillar, As a running to and fro of locusts He is running on it.
5 Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.
YHWH is set on high, for He is dwelling on high, He filled Zion [with] judgment and righteousness,
6 А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.
And has been the steadfastness of your times, The strength of salvation, wisdom, and knowledge, Fear of YHWH—it [is] His treasure.
7 Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво
Behold, “Their Ariel,” they have cried outside, Messengers of peace weep bitterly.
8 Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.
Highways have been desolated, He who passes along the path has ceased, He has broken covenant, He has despised enemies, He has not esteemed a man.
9 Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.
The land has mourned, languished, Lebanon has been confounded, Sharon has been withered as a wilderness, And Bashan and Carmel are shaking.
10 Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.
Now I arise, says YHWH, Now I am exalted, now I am lifted up.
11 Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви като огън ще ви пояде,
You conceive chaff, you bear stubble; Your spirit—a fire [that] devours you.
12 И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.
And peoples have been [as] burnings of lime, Thorns, as sweepings, they burn with fire.
13 Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.
Hear, you far off, that which I have done, And know, you near ones, My might.
14 Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; и казват: Кой от вас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от вас ще обитава при вечни пламъци?
Sinners have been afraid in Zion, Trembling has seized the profane: Who dwells for us—consuming fire, Who dwells for us—burnings of the age?
15 Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото,
Whoever is walking righteously, And is speaking uprightly, Kicking against gain of oppressions, Shaking his hands from taking hold on a bribe, Stopping his ear from hearing of blood, And shutting his eyes from looking on evil,
16 Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.
He inhabits high places, Strongholds of rock [are] his high tower, His bread has been given, his waters steadfast.
17 Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.
Your eyes see a king in his beauty, They see a far-off land.
18 Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас, казвайки: Где е този, който броеше кулите?
Your heart meditates [on] terror, Where [is] he who is counting? Where [is] he who is weighing? Where [is] he who is counting the towers?
19 Няма вече да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.
You do not see the strong people, A people deeper of lip than to be understood, Of a scorned tongue, there is no understanding.
20 Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Щатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.
See Zion, the city of our meetings, Your eyes see Jerusalem—a quiet habitation, A tent not taken down, its pins are not removed forever, And none of its cords are broken.
21 Но там Господ ще бъде с нас във величието Си, Като място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.
But YHWH [is] mighty for us there, A place of rivers—streams of broad sides, No ship with oars goes into it, And a mighty ship does not pass over it.
22 Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.
For YHWH, ours who is judging, YHWH our lawgiver, YHWH our King—He saves us.
23 Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.
Your ropes have been left, They do not correctly strengthen their mast, They have not spread out a sail, Then a prey of much spoil has been apportioned, The lame have taken spoil.
24 И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.
Nor does an inhabitant say, “I was sick”; The people dwelling in it [are] forgiven of [their] iniquity!