Исая 32
1 Ето, един цар ще царува с правда, И началниците ще управляват с правосъдие;
Тож за праведністю царюва́тиме цар, а князі володі́тимуть за правосу́ддям.
2 И всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.
І станеться кожен, як за́хист від вітру, і немов та заслона від зли́ви, як пото́ки води на пустині, як тінь скелі тяжко́ї на спраглій землі.
3 Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.
І не будуть заплю́щені очі видю́щих, і слухатимуть ву́ха тих, які слухають!
4 Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.
І знання́ розумітиме серце нерозва́жних, а язик недорі́куватих поспішить говорити вира́зно.
5 Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;
Не будуть вже кликати достойним глупця́, а на обма́нця не скажуть шляхе́тний,
6 Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.
бо глупо́ту говорить безумний, а серце його беззаконня вчиняє, щоб робити лукавство, та щоб говорити до Господа слово облу́дне, щоб душу голодного ви́порожнити й напо́ю позбавити спра́глого!
7 А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.
А лукавий — лихі його чини: він лихе замишляє, щоб ни́щити скро́мних словами брехли́вими, як убогий говорить про право,
8 Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.
а шляхе́тний міркує шляхе́тне, і стоїть при шляхе́тному.
9 Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуите думата ми, вие безгрижни дъщери;
Устаньте, безжу́рні жінки́, почуйте мій голос, дочки безтурботні, послухайте сло́ва мого!
10 За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.
Днів багато на рік ви, безтурботні, тремті́тимете, бо збір винограду скінчи́вся, а згрома́дження пло́ду не при́йде!
11 Треперете, вие охолни; смутете се вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си с вретище.
Тремтіть, ви безжу́рні, дрижіть, безтурбо́тні, роздягніться, себе обнажі́ть, опережі́ться по сте́гнах!
12 Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.
За прина́дні поля́ будуть битися в груди, за виноградник урожайний.
13 Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;
На землі́ цій наро́ду мого зійде те́рен й будя́ччя, по всіх домах радости спалени́на, на місті веселому.
14 Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,
Бо па́лац опу́щений буде, міський го́мін замо́вкне, О́фел та ба́шта навік стануть я́мами, радістю диких ослів, пасови́ськом чері́д,
15 Докато духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.
аж Дух з височини́ проллє́ться на нас, а пустиня в садо́к обе́рнеться, а садок порахо́ваний буде за ліс!
16 Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.
Тоді пробува́тиме право в пустині, на ниві ж родючій сидітиме правда.
17 Правдата ще издействува мир; И светлината на правдата ще бъде покой и увереност до века.
І буде роботою істини — мир, а працею правди — спокійність й безпе́ка навіки.
18 И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.
І осяде наро́д мій у мешка́нні спокі́йнім, і в безпечних місця́х, і в спокійних місцях відпочи́нку.
19 Но ще пада градушка върху падащия лес; И градът съвсем ще се сниши.
І буде па́дати град на пова́лений ліс, і зни́зиться місто в долину.
20 Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат навред нозете на вола и на осела!
Блаженні ви, сівачі понад всякими во́дами, що відпуска́єте ногу воло́ві й ослові на волю!
