Исая 32
1 Ето, един цар ще царува с правда, И началниците ще управляват с правосъдие;
HE aquí que en justicia reinará un rey, y príncipes presidirán en juicio.
2 И всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.
Y será aquel varón como escondedero contra el viento, y como acogida contra el turbión; como arroyos de aguas en tierra de sequedad, como sombra de gran peñasco en tierra calurosa.
3 Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.
No se ofuscarán entonces los ojos de los que ven, y los oídos de los oyentes oirán atentos.
4 Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.
Y el corazón de los necios entenderá para saber, y la lengua de los tartamudos será desenvuelta para hablar claramente.
5 Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;
El mezquino nunca más será llamado liberal, ni será dicho generoso el avariento.
6 Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.
Porque el mezquino hablará mezquindades, y su corazón fabricará iniquidad, para hacer la impiedad y para hablar escarnio contra Jehová, dejando vacía el alma hambrienta, y quitando la bebida al sediento.
7 А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.
Cierto los avaros malas medidas [tienen]: él maquina pensamientos para enredar á los simples con palabras cautelosas, y para hablar en juicio [contra] el pobre.
8 Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.
Mas el liberal pensará liberalidades, y por liberalidades subirá.
9 Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуите думата ми, вие безгрижни дъщери;
Mujeres reposadas, levantaos, oid mi voz; confiadas, escuchad mi razón.
10 За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.
Días y años tendréis espanto, oh confiadas; porque la vendimia faltará, y la cosecha no acudirá.
11 Треперете, вие охолни; смутете се вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си с вретище.
Temblad, oh reposadas; turbaos, oh confiadas: despojaos, desnudaos, ceñid los lomos [con saco].
12 Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.
Sobre los pechos lamentarán por los campos deleitosos, por la vid fértil.
13 Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;
Sobre la tierra de mi pueblo subirán espinas y cardos; y aun sobre todas las casas de placer en la ciudad de alegría.
14 Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,
Porque los palacios serán desiertos, la multitud de la ciudad cesará: las torres y fortalezas se tornarán cuevas para siempre, donde huelguen asnos monteses, y ganados hagan majada:
15 Докато духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.
Hasta que sobre nosotros sea derramado espíritu de lo alto, y el desierto se torne en campo labrado, y el campo labrado sea estimado por bosque.
16 Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.
Y habitará el juicio en el desierto, y en el campo labrado asentará la justicia.
17 Правдата ще издействува мир; И светлината на правдата ще бъде покой и увереност до века.
Y el efecto de la justicia será paz; y la labor de justicia, reposo y seguridad para siempre.
18 И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.
Y mi pueblo habitará en morada de paz, y en habitaciones seguras, y en recreos de reposo.
19 Но ще пада градушка върху падащия лес; И градът съвсем ще се сниши.
Y el granizo, cuando descendiere, [será] en los montes; y la ciudad será del todo abatida.
20 Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат навред нозете на вола и на осела!
Dichosos vosotros los que sembráis sobre todas aguas, y metéis [en ellas] el pie de buey y de asno.
