Исая 32

1 Ето, един цар ще царува с правда, И началниците ще управляват с правосъдие;

Атунч ымпэратул ва ымпэрэци ку дрептате ши воевозий вор кырмуи ку непэртинире.

2 И всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.

Фиекаре ва фи ка ун адэпост ымпотрива вынтулуй ши ка ун лок де скэпаре ымпотрива фуртуний, ка ниште рыурь де апэ ынтр-ун лок ускат, ка умбра уней стынчь марь ынтр-ун пэмынт арс де сете.

3 Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.

Окий челор че вэд ну вор май фи легаць ши урекиле челор че ауд вор луа аминте.

4 Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.

Инима челор ушуратичь ва причепе ши ва ынцелеӂе ши лимба гынгавилор ва ворби юте ши деслушит.

5 Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;

Небунул ну се ва май нуми алес ла суфлет, нич мишелул ну се ва май нуми ку инимэ ларгэ.

6 Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.

Кэч небунул спуне небуний ши инима луй гындеште рэу, ка сэ лукрезе ын кип нелеӂюит ши сэ спунэ неадевэрурь ымпотрива Домнулуй, ка сэ ласе лихнит суфлетул челуй флэмынд ши сэ я бэутура челуй ынсетат.

7 А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.

Армеле мишелулуй сунт нимичитоаре; ел фаче планурь виновате ка сэ пярдэ пе чел ненорочит прин кувинте минчиноасе, кяр кынд причина сэракулуй есте дряптэ.

8 Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.

Дар чел алес ла суфлет фаче планурь алесе ши стэруеште ын плануриле луй алесе.

9 Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуите думата ми, вие безгрижни дъщери;

Фемей фэрэ грижэ, скулаци-вэ ши аскултаць гласул меу! Фийче непэсэтоаре, луаць аминте ла кувынтул меу!

10 За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.

Ынтр-ун ан ши кытева зиле, вець тремура, непэсэтоарелор, кэч се ва дуче кулесул виилор ши стрынӂеря поамелор ну ва май вени.

11 Треперете, вие охолни; смутете се вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си с вретище.

Ынгрозици-вэ, вой, челе фэрэ грижэ! Тремураць, непэсэтоарелор! Дезбрэкаци-вэ, дезголици-вэ ши ынчинӂеци-вэ коапселе ку хайне де жале!

12 Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.

Батеци-вэ пептул, адукынду-вэ аминте де фрумусеця кымпиилор ши де родничия виилор.

13 Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;

Пе пэмынтул попорулуй меу креск спинь ши мэрэчинь, кяр ши ын тоате каселе де плэчере але четэций челей веселе.

14 Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,

Каса ымпэрэтяскэ есте пэрэситэ, четатя гэлэӂиоасэ есте лэсатэ; дялул ши турнул вор служи пе вечие ка пештерь; мэгарий сэлбатичь се вор жука ын еле ши турмеле вор паште

15 Докато духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.

пынэ кынд се ва турна Духул де сус песте ной; атунч пустиул се ва префаче ын пэмынт ши пометул ва фи привит ка о пэдуре.

16 Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.

Атунч непэртиниря ва локуи ын пустиу ши неприхэниря ышь ва авя локуинца ын помет.

17 Правдата ще издействува мир; И светлината на правдата ще бъде покой и увереност до века.

Лукраря неприхэнирий ва фи пачя; роаделе неприхэнирий: одихна ши лиништя пе вечие.

18 И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.

Попорул меу ва локуи ын локуинца пэчий, ын касе фэрэ грижэ ши ын адэпостурь лиништите.

19 Но ще пада градушка върху падащия лес; И градът съвсем ще се сниши.

Дар пэдуря ва фи прэбушитэ суб гриндинэ, ши четатя, плекатэ адынк.

20 Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат навред нозете на вола и на осела!

Фериче де вой, каре семэнаць претутиндень де-а лунгул апелор ши каре даць друмул претутиндень боулуй ши мэгарулуй!