Исая 32
1 Ето, един цар ще царува с правда, И началниците ще управляват с правосъдие;
Lo, for righteousness doth a king reign, As to princes, for judgment they rule.
2 И всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.
And each hath been as a hiding-place [from] wind, And as a secret hiding-place [from] inundation, As rivulets of waters in a dry place, As a shadow of a heavy rock in a weary land.
3 Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.
And not dazzled are the eyes of beholders, And the ears of hearers do attend.
4 Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.
And the heart of those hastened Understandeth to know, And the tongue of stammerers hasteth to speak clearly.
5 Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;
A fool is no more called 'noble,' And to a miser it is not said, 'rich;'
6 Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.
For a fool speaketh folly, And his heart doth iniquity, to do profanity, And to speak concerning Jehovah error, To empty the soul of the hungry, Yea, drink of the thirsty he causeth to lack.
7 А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.
And the miser — his instruments [are] evil, He hath counselled wicked devices, To corrupt the poor with lying sayings, Even when the needy speaketh justly.
8 Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.
And the noble counselled noble things, And he for noble things riseth up.
9 Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуите думата ми, вие безгрижни дъщери;
Women, easy ones, rise, hear my voice, Daughters, confident ones, give ear [to] my saying,
10 За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.
Days and a year ye are troubled, O confident ones, For consumed hath been harvest, The gathering cometh not.
11 Треперете, вие охолни; смутете се вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си с вретище.
Tremble ye women, ye easy ones, Be troubled, ye confident ones, Strip and make bare, with a girdle on the loins,
12 Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.
For breasts they are lamenting, For fields of desire, for the fruitful vine.
13 Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;
Over the ground of my people thorn — brier goeth up, Surely over all houses of joy of the exulting city,
14 Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,
Surely the palace hath been left, The multitude of the city forsaken, Fort and watch-tower hath been for dens unto the age, A joy of wild asses — a pasture of herds;
15 Докато духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.
Till emptied out on us is the Spirit from on high, And a wilderness hath become a fruitful field, And the fruitful field for a forest is reckoned.
16 Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.
And dwelt in the wilderness hath judgment, And righteousness in the fruitful field remaineth.
17 Правдата ще издействува мир; И светлината на правдата ще бъде покой и увереност до века.
And a work of the righteousness hath been peace, And a service of the righteousness — Keeping quiet and confidence unto the age.
18 И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.
And dwelt hath My people in a peaceful habitation, And in stedfast tabernacles, And in quiet resting-places.
19 Но ще пада градушка върху падащия лес; И градът съвсем ще се сниши.
And it hath hailed in the going down of the forest, And in the valley is the city low.
20 Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат навред нозете на вола и на осела!
Happy [are] ye sowing by all waters, Sending forth the foot of the ox and the ass!
