< Исая 32 >
1 Ето, един цар ще царува с правда, И началниците ще управляват с правосъдие;
Lo! in righteousness, shall reign a king, Yea even princes, with equity, shall bear rule.
2 И всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.
So shall each one become As a hiding-place from the wind And a covert from the storm, —As channels of water in a dry place, As the shadow of a massive cliff in a weary land.
3 Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.
And the eyes of them who are ready to see, shall not be closed, —And, the ears of them who are ready to hear, shall hearken;
4 Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.
And the heart of the hurried, shall take note of knowledge, And the tongue of stammerers, shall make haste to speak plainly.
5 Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;
A base man, shall no longer be called, noble, —Nor, a knave, be named, liberal;
6 Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.
For, a base man, with baseness, will speak, And, his heart, will practise iniquity, —Practising profanity, And speaking, against Yahweh that which misleadeth, Emptying the soul of the hungry, And the drink of the thirsty, he causeth to fail;
7 А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.
Yea, a knave, his weapons are wicked, —He, base schemes, hath devised To ruin the oppressed with speeches of falsehood Even when the needy pleadeth, for justice.
8 Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.
But, a noble man, noble things, hath devised, —And, he, upon noble things, will stand,
9 Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуите думата ми, вие безгрижни дъщери;
Ye women in comfort! arise hear my voice, Ye daughters so confident give ear to my speech: —
10 За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.
Some days beyond a year, ye shall be troubled ye confident ones, —For failed hath the vintage, No, gathering, cometh in.
11 Треперете, вие охолни; смутете се вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си с вретище.
Tremble, ye women in comfort, Be troubled ye daughters so confident, —Strip! and bare yourselves, and gird somewhat on your loins:
12 Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.
Upon your breasts, continue smiting: For desirable fields, For fruitful vine.
13 Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;
Over the soil of my people, thorns and briars shall grow, —Yea over all houses of joy, thou city exultant!
14 Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,
For the palace, is abandoned, the tumult of the city, hath ceased—Hill and watch-tower, serve as caves, unto times age-abiding, The joy of wild-asses, The pasture of flocks: —
15 Докато духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.
Until there be poured out upon us the spirit, from on high, —Then shall the wilderness become, garden-land, And the garden-land, for a forest, be reckoned;
16 Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.
Then shall, justice inhabit, the wilderness, And righteousness, in the garden-land, shall abide;
17 Правдата ще издействува мир; И светлината на правдата ще бъде покой и увереност до века.
And the yield of righteousness, shall be, peace, —And the tillage of righteousness, quietness, and confidence! to times age-abiding;
18 И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.
And my people shall dwell, In a borne of peace, —and In habitations of security, and In resting-places of comfort.
19 Но ще пада градушка върху падащия лес; И градът съвсем ще се сниши.
But it shall hail during the felling of the forest, And in a sunken place, shall, the city, sink.
20 Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат навред нозете на вола и на осела!
How happy are ye who sow beside all waters, —Who send forth the foot of the ox and the ass.