< Исая 32 >
1 Ето, един цар ще царува с правда, И началниците ще управляват с правосъдие;
Behold, a king reigns for righteousness, As for princes, they rule for judgment.
2 И всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.
And each has been as a hiding place [from] wind, And as a secret hiding place [from] inundation, As streams of waters in a dry place, As a shadow of a heavy rock in a weary land.
3 Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.
And the eyes of beholders are not dazzled, And the ears of hearers attend.
4 Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.
And the heart of those hurried understands to know, And the tongue of stammerers hurries to speak clearly.
5 Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;
A fool is no more called “noble,” And to a miser it is not said, “rich”;
6 Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.
For a fool speaks folly, And his heart does iniquity, to do profanity, And to speak error concerning YHWH, To empty the soul of the hungry, Indeed, he causes the thirsty to lack [their] drink.
7 А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.
And the miser—his instruments [are] evil, He has counseled wicked schemes, To corrupt the poor with lying sayings, Even when the needy speaks justly.
8 Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.
And the noble counseled noble things, And he rises up for noble things.
9 Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуите думата ми, вие безгрижни дъщери;
Women, easy ones, rise, hear my voice, Daughters, confident ones, give ear [to] my saying,
10 За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.
In days and a year You are troubled, O confident ones, For harvest has been consumed, The gathering does not come.
11 Треперете, вие охолни; смутете се вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си с вретище.
Tremble, you women, you easy ones, Be troubled, you confident ones, Strip and make bare, with a girdle on the loins,
12 Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.
They are lamenting for breasts, For fields of desire, for the fruitful vine.
13 Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;
Over the ground of my people thorn [and] brier go up, Surely over all houses of joy of the exulting city,
14 Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,
The palace has been left, The multitude of the city forsaken, Fort and watchtower have been for dens for all time, A joy of wild donkeys—a pasture of herds;
15 Докато духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.
Until the Spirit is emptied out on us from on high, And a wilderness has become a fruitful field, And the fruitful field is reckoned for a forest.
16 Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.
And judgment has dwelt in the wilderness, And righteousness remains in the fruitful field.
17 Правдата ще издействува мир; И светлината на правдата ще бъде покой и увереност до века.
And a work of the righteousness has been peace, And a service of the righteousness—Keeping quiet and confidence for all time.
18 И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.
And My people have dwelt in a peaceful habitation, And in steadfast dwelling places, And in quiet resting places.
19 Но ще пада градушка върху падащия лес; И градът съвсем ще се сниши.
And it has hailed in the going down of the forest, And the city is low in the valley.
20 Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат навред нозете на вола и на осела!
Blessed [are] you sowing by all waters, Sending forth the foot of the ox and the donkey!