Исая 24
1 Ето, Господ изпразва земята и я запустява, Превръща я разпръсва жителите й.
Mana, Pǝrwǝrdigar yǝr yüzini bǝrbat, wǝyran ⱪilip, Uni astin-üstin ⱪiliwetip, Uningda turuwatⱪanlarni tǝrǝp-tǝrǝpkǝ tarⱪitidu;
2 И ще стане, както на людете, така и на свещеника; Както на слугата така и на господаря му; Както на слугинята, така и на господарката й; Както на купувача, така и на продавача; Както на земеделеца, така и на заемача; Както на приемача с лихва, така и на оня, който му дава с лихва.
Xu waⱪitta xundaⱪ boliduki, Hǝlⱪlǝr ⱪandaⱪ bolsa, kaⱨin xundaⱪ bolidu; Ⱪul ⱪandaⱪ bolsa, hojayini xundaⱪ bolidu; Dedǝk ⱪandaⱪ bolsa, ayal hojayini xundaⱪ bolidu; Setiwalƣuqi ⱪandaⱪ bolsa, setiwǝtküqi xundaⱪ bolidu; Ɵtnǝ alƣuqi ⱪandaⱪ bolsa, ɵtnǝ bǝrgüqi xundaⱪ bolidu; Ɵsüm alƣuqi ⱪandaⱪ bolsa, ɵsüm bǝrgüqi xundaⱪ bolidu.
3 Съвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи; Защото Господ е изговорил това слово.
Yǝr yüzi pütünlǝy bǝrbat ⱪilinidu, Pütünlǝy bulang-talang ⱪilinidu; Qünki Pǝrwǝrdigar muxu sɵzni ⱪildi.
4 Земята жалее и повяхва; Светът изнемощява и повяхва; Високопоставените между людете на земята са изнемощели.
Yǝr yüzi matǝm tutidu, u zǝiplixidu, Jaⱨan ⱨalsizlinip zǝiplixidu, Yǝr yüzidiki bǝg-tɵrilǝrmu ⱨalidin ketidu.
5 Земята тоже е осквернена под жителите си, Защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, Нарушиха вечния завет.
Yǝr-zemin ɵzidǝ turuwatⱪanlar tǝripidin bulƣinidu; Qünki ular kɵrsǝtmǝ-ⱪanundin qǝtligǝn; [Tǝbiǝtning] ⱪanuniyǝt-tǝrtipini ɵzgǝrtiwǝtkǝn, Mǝnggülük ǝⱨdinimu yoⱪⱪa qiⱪiriwǝtkǝn.
6 Затова, клетва погълна земята, И ония, които живеят на нея се намериха виновни; Затова жителите на земята изгоряха, И малцина човеци останаха.
Xunga lǝnǝt yǝr yüzini yutuwalidu, Uningda turuwatⱪanlar «gunaⱨi bar» dǝp ⱨesablinidu, Xunga yǝr yüzidikilǝr yutuwelinidu, Insanlar az ⱪalidu.
7 Новото вино жалее, лозето изнемощява, Всички, които имаха весело сърце, ваздишат.
Yengi xarab tügǝy dǝp ⱪaldi, Üzüm talliri bolsa solixip ketidu; Kǝypliktin kɵngli hux adǝmlǝrmu uⱨ tartixidu;
8 Веселието на тъпанчетата престава: Шумът на ликуващите се свършва; Престава веселието на арфата.
Daplarning xoh sadaliri tohtaydu, Kɵngül eqiwatⱪanlarning warang-qurunglirimu tügǝydu, Qiltarning xadliⱪ munglirimu tohtaydu.
9 Няма да пият вино с песни; Спиртното питие ще бъде горчиво за тия, които го пият.
Xarab iqkǝnlǝrningmu nahxisi yoⱪaydu; Ⱨaraⱪ iqkǝnlǝrgǝ ⱨaraⱪ aqqiⱪ tuyulidu.
10 Суетният град се събори; Всяка къща се затвори тъй щото да не влезе никой.
Tǝrtipsiz, mǝnisiz xǝⱨǝr buzulidu; Ⱨeqkim kirmisun dǝp ⱨǝmmǝ ɵylǝr etilidu;
11 Вик има по улиците за виното; Всяка радост се помрачи: веселието на земята е отишло в плен.
Koqilarda xarab üqün nalǝ-pǝryad kɵtürülidu; Bar xad-huramliⱪ tütǝkkǝ aylinidu; Yǝr-zemindiki xadliⱪ yoⱪaydu.
12 В града остана пустота, И портата е разбита и съборена.
Xǝⱨǝrdǝ pǝⱪǝt wǝyranqiliⱪla ⱪalidu, Dǝrwaza bolsa qeⱪilƣan, Ⱨǝmmisi — harab bolidu!
13 Защото всред земята, между племената, ще бъде Подобно на плода паднал при отърсването на маслина, Подобно на пабиръка, когато се свърши гроздобер.
Qünki hǝlⱪ-millǝtlǝrning arisida, Yǝr-jaⱨanning otturisida xundaⱪ boliduki, Zǝytun dǝrihini ⱪaⱪⱪandin keyin ⱪep ⱪalƣan zǝytunlardǝk, Üzüm ⱨosulini yiƣiwalƣandin keyin tǝrgüdǝk birnǝqqila üzüm ⱪalƣandǝk, bir ⱪaldisi ⱪaldurulidu.
14 Тия ще извикат с висок глас, ще издадат силен глас, За величието Господно ще възкликнат от морето.
[Ⱪaldilar] bolsa awazlirini yuⱪiri kɵtüridu; Pǝrwǝrdigarning ⱨǝywisigǝ ⱪarap tǝntǝnǝ ⱪilidu; Ular dengiz tǝrǝptin sürǝn salidu.
15 Затова прославете Господа в източните страни, Прославете името на Господа Израилевия Бог в крайморията.
Xunga Pǝrwǝrdigarni xǝrⱪtimu, Israilning Hudasi Pǝrwǝrdigarning namini ƣǝrbtiki yiraⱪ arallardimu uluƣlanglar;
16 От край земята чухме да пеят Слава на праведния; Но аз рекох: Чезна! чезна! горко ми! Коварните коварствуваха; Да! коварните страшно коварствуваха.
Jaⱨanning qǝt-qǝtliridin biz nahxilarni angliduⱪ: — «Ⱨǝⱪⱪaniy Bolƣuqiƣa xan-xǝrǝp bolsun!» Biraⱪ mǝn xundaⱪ dedim: — «Aⱨ, mening yadangƣuluⱪum! Mening yadangƣuluⱪum! Ⱨalimƣa way! Qünki hainlar hainliⱪ ⱪiliwatidu; Bǝrⱨǝⱪ, hainlar nomussizlarqǝ hainliⱪ ⱪiliwatidu!
17 Страх, и яма, и примка са върху тебе, О земни жителю.
I yǝr yüzidǝ turuwatⱪan insanlar! Wǝⱨimǝ, ora wǝ tuzaⱪ bexingƣa qüxidu;
18 Кой бяга от гласа на страха Ще падне в ямата; И който възлиза всред ямата, Ще се улови в примката; Защото прозорците отгоре са отворени, И основите на земята треперят.
Wǝ xundaⱪ boliduki, Wǝⱨimǝ sadasidin ⱪaqⱪanlar oriƣa qüxidu, Oridin qiⱪⱪan bolsa tuzaⱪⱪa tutulidu. Qünki asmandiki derizilǝr eqilidu, Yǝr ulliri tǝwrǝp ketidu.
19 Земята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.
Yǝr mutlǝⱪ dǝzlinip ketidu, Yǝr pütünlǝy parǝ-parǝ bolup ketidu, Yǝr dǝⱨxǝtlik tǝwrinidu.
20 Земята ще полита като някой пиян, И ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието й ще натегне върху нея: И ще падне и няма вече да стане.
Yǝr mǝst adǝmdǝk ilǝng-silǝng mangidu; Huddi lapastǝk irƣangxip ⱪalidu. Qünki uningdiki asiyliⱪ gunaⱨi ɵzini ⱪattiⱪ basidu, U yiⱪilip, ikkinqi turalmaydu.
21 И в оня ден Господ ще накаже в височината войнството на високопоставените, И на земята земните царе.
Xu künidǝ xundaⱪ boliduki, Pǝrwǝrdigar yuⱪirida turƣan ⱪoxunlarni yuⱪirida, Wǝ yǝr yüzidiki padixaⱨlarni yǝr yüzidǝ jazalaydu.
22 И ще бъдат събрани, Както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, И след дълго време ще бъдат наказани.
Ular orǝkkǝ yiƣilidiƣan bir top ǝsirlǝrdǝk yiƣiwelinidu, Gundihaniƣa solap ⱪoyulidu. Nurƣun künlǝrdin keyin ular jazalinidu.
23 Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; Защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм, И в Ерусалим, и пред старейшините Си, със слава.
Ay uyatliⱪta ⱪalidu; Künmu hijil bolup kɵrünmǝydu; Qünki samawi ⱪoxunlarning Sǝrdari bolƣan Pǝrwǝrdigar Zion teƣida, yǝni Yerusalemda sǝltǝnitini yürgüzidu; Uning xan-xǝripi Ɵz aⱪsaⱪalliri aldida parlaydu!
