Исая 21

1 Наложеното за пустинята на морето пророчество: Както южните вихрушки, които стремително летят, Така иде разрушение от пустинята, от страшната земя.

2 Тежко видение ми се откри: Коварният коварствува, и грабителят граби. Възлез, Еламе; обсади, Мидийо; Спрях всичките й въздишания.

3 Затова хълбоците ми са пълни с болеж; Болки ме обзеха като болките на жена, когато ражда; Сгърбен съм та не мога да чуя, Смутен съм та не мога да видя.

4 Сърцето ми се разколебава, трепет ме ужаси; Дрезгавината, която пожелах, се обърна на страшилище за мене.

5 Приготвят трапезата, поставят стражата, ядат, пият! Станете, военачалници! излъскайте щитове!

6 Защото Господ ми рече така: Иди постави страж, Та нека възвестява каквото види.

7 И видя полк конници по двама, Полк осли, и полк камили; Тогава вникна добре с голямо внимание.

8 После, извика като лъв: Господи, аз стоя непрекъснато в стражарницата през деня, И оставам в стражата си целите нощи.

9 Но, ето! иде тук полк мъже, конници по двама! И той проговарайки рече: Падна, падна Вавилон, И всичките изваяни идоли на боговете му се строшиха на земята!

10 Врахо мой, и ти произведение на гумното ми, Явих ви онова, което чух от Господа на Силите, Израилевия Бог.

11 Наложеното за Едом пророчество: Към мене вика един от Сиир: Стражо, колко е часът на нощта? Стражо, колко е часът на нощта?

12 Стражът рече: Утрото иде, още и нощта; Ако искате да питате, питайте; дойдете пак, дойдете.

13 Наложеното за Арабия пророчество: Привечер ще слезете в гората да пренощувате. О дедански кервани.

14 Жителите на теманската земя Донесоха вода за жадния, Посрещнаха бежанците с хляба си.

15 Защото побягнаха от сабите, От оголената сабя, от запънатия лък, И от лютостта на войната.

16 Защото Господ ми рече така: Вътре в една година, каквито са годините на наемник, Ще изчезне всичката слава на Кидар;

17 И останалото число на стрелците, Силните мъже на кидарците, ще бъде малко; Защото Господ Израилевият Бог е изговорил това.