Исая 2
1 Словото, което се откри на Амосовия син Исаия за Юда и Ерусалим:
Šis ir tas vārds, ko Jesaja, Amoca dēls, redzējis par Jūdu un Jeruzālemi.
2 В последните дни Хълмът на дома Господен Ще се утвърди по-високо от всичките хълмове, И ще се издигне над бърдата; И всичките народи ще се стекат на него.
Un notiks pastara laikā, tad Dieva nama kalns stāvēs pāri pār visiem kalniem un būs paaugstināts pār pakalniem, un visi pagāni uz viņu plūdīs,
3 И Много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете, да възлезем на хълма Господен, В дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, И ние ще ходим в пътеките Му, Защото от Сион ще излезе поуката, И словото Господно от Ерусалим.
Un daudz tautas ies un sacīs: ejam, kāpsim uz Tā Kunga kalnu, uz Jēkaba Dieva namu, lai Viņš mums māca Savus ceļus, un lai staigājam Viņa tekās, jo no Ciānas iziet mācība, un Tā Kunga vārds no Jeruzālemes.
4 Бог ще седи между народите, И ще решава между племената; И те ще изковат ножовете си на палешници, И копията си на сърпове; Народ против народ няма да вдигне нож, Нито ще се учат вече на война.
Un Viņš tiesās starp pagāniem un pārmācīs daudz tautas, un tie pārkals savus zobenus par lemešiem un savus šķēpus par cirpēm(ecešām). Jo tauta pret tautu nepacels zobenu un vairs nemācīsies karu.
5 Доме Яковов, дойдете, И нека ходим в Господната светлина.
Jēkaba nams, nāc, staigāsim Tā Kunga gaismā.
6 Понеже Ти си оставил людете Си, Якововия дом, Защото те се напълниха с обичаи от изток, И станаха предвещатели като филистимците, И направиха завет с чадата на иноплеменниците.
Bet Tu esi atstājis Savus ļaudis, Jēkaba namu, jo tie ir pilni austruma ļaužu (bezdievības) un ir zīlnieki tā kā Fīlisti, un ar svešinieku bērniem tiem ir draudzība.
7 И земята им се напълни със сребро и злато, Та няма край на съкровищата им;
Un viņu zeme ir pilna sudraba un zelta, un mantas tiem bez gala, un viņu zeme ir pilna zirgu, un ratu tiem bez gala.
8 И напълни се земята им с идоли; Поклониха се на делата на своите си ръце, И онова което, самите им пръсти направиха;
Un viņu zeme ir pilna elka dievu, un savu roku darbu tie pielūdz, to, ko pašu pirksti taisījuši.
9 И наведе се долният човек, И сниши се големец; Затова недей им прощава.
Bet ļaudis tiek pazemoti, un vīri gāzti, un piedot tu viņiem nepiedosi.
10 Влез в скалата и скрий се в пръстта Поради страх от Господа, И поради славата на Неговото величие.
Lieni klints alā un paslēpies pīšļos priekš Tā Kunga iztrūcināšanas un priekš viņa augstās godības.
11 И гордите погледи на човеците ще се унижат, И високоумието на човеците ще се наведе; А само Господ ще се възвиси в оня ден.
Ļaužu lepnās acis taps pazemotas, un vīru augstība taps locīta, bet Tas Kungs vien būs augsts tanī dienā.
12 Защото ще има ден, когато Господ на Силите ще бъде Против всеки горделив и надменен човек, И против всичко, което се надига, (и ще се унижи)
Jo Tā Kunga Cebaot diena būs pret visu lepnumu un lielumu, un pret visu augstumu, ka tas top pazemots,
13 Против всичките ливански кедри, високи и издигнати, И против всичките васански дъбове,
Un pret visiem lieliem un augstiem Lībanus ciedru kokiem un pret visiem Basanas ozoliem
14 Против всичките високи планини, И против всичките възвишени бърда,
Un pret visiem lieliem kalniem un pret visiem augstiem pakalniem.
15 Против всяка висока кула, И против всяка укрепена стена,
Un pret visiem augstiem torņiem un pret visiem stipriem mūriem
16 Против всичките тарсийски кораби, И против всичко що е приятно да се гледа.
Un pret visiem jūras kuģiem un pret visiem skaistiem tēliem.
17 Гордото носене на човека ще се наведе, И надменността му ще се унищожи; А само Господ ще се възвиси в оня ден.
Un ļaužu lepnība taps locīta, un vīru augstība pazemota, bet Tas Kungs vien būs augsts tanī dienā.
18 И идолите съвсем ще изчезнат,
Un elkadievi ies pavisam bojā.
19 И човеците ще влязат в пещерите на скалите И в дупките на земята, Поради страха от Господа, и поради славата на величието Ме, Когато стане да разтърси земята.
Tad ies kalnu alās un zemes plaisumos priekš Tā Kunga iztrūcināšanas un priekš viņa augstās godības, kad viņš celsies, iztrūcināt zemi.
20 В оня ден човека ще хвърли на къртовете и на прилепите Сребърните идоли и златните идоли, Които си е направил за да им се кланя,
Tai dienā cilvēks savus sudraba elkus un savus zelta elkus, ko tie sev bija taisījuši pielūgt, nometīs kurmjiem un sikspārņiem,
21 За да влезе в канаристите подземия И в пукнатините на скалите, Поради страха от Господа и поради славата на величието Му, Когато стане да разтърси земята.
Un ies klints aizās un kalnu alās, priekš Tā Kunga iztrūcināšanas un priekš Viņa augstās godības, kad Viņš celsies, iztrūcināt zemi.
22 Оставете се от човека, в чиито ноздри е лъх; Защото за какво може да се разчита на него?
Tad nepaļaujaties uz cilvēku, kam dvaša nāsīs; jo par ko tas turams?
