Исая 2
1 Словото, което се откри на Амосовия син Исаия за Юда и Ерусалим:
The thing that Isaiah son of Amoz hath seen concerning Judah and Jerusalem:
2 В последните дни Хълмът на дома Господен Ще се утвърди по-високо от всичките хълмове, И ще се издигне над бърдата; И всичките народи ще се стекат на него.
And it hath come to pass, In the latter end of the days, Established is the mount of Jehovah's house, Above the top of the mounts, And it hath been lifted up above the heights, And flowed unto it have all the nations.
3 И Много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете, да възлезем на хълма Господен, В дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, И ние ще ходим в пътеките Му, Защото от Сион ще излезе поуката, И словото Господно от Ерусалим.
And gone have many peoples and said, 'Come, and we go up unto the mount of Jehovah, Unto the house of the God of Jacob, And He doth teach us of His ways, And we walk in His paths, For from Zion goeth forth a law, And a word of Jehovah from Jerusalem.
4 Бог ще седи между народите, И ще решава между племената; И те ще изковат ножовете си на палешници, И копията си на сърпове; Народ против народ няма да вдигне нож, Нито ще се учат вече на война.
And He hath judged between the nations, And hath given a decision to many peoples, And they have beat their swords to ploughshares, And their spears to pruning-hooks, Nation doth not lift up sword unto nation, Nor do they learn any more — war.
5 Доме Яковов, дойдете, И нека ходим в Господната светлина.
O house of Jacob, come, And we walk in the light of Jehovah.'
6 Понеже Ти си оставил людете Си, Якововия дом, Защото те се напълниха с обичаи от изток, И станаха предвещатели като филистимците, И направиха завет с чадата на иноплеменниците.
For Thou hast left Thy people, the house of Jacob. For they have been filled from the east, And [are] sorcerers like the Philistines, And with the children of strangers strike hands.
7 И земята им се напълни със сребро и злато, Та няма край на съкровищата им;
And its land is full of silver and gold, And there is no end to its treasures, And its land is full of horses, And there is no end to its chariots,
8 И напълни се земята им с идоли; Поклониха се на делата на своите си ръце, И онова което, самите им пръсти направиха;
And its land is full of idols, To the work of its hands it boweth itself, To that which its fingers have made,
9 И наведе се долният човек, И сниши се големец; Затова недей им прощава.
And the low boweth down, and the high is humbled, And Thou acceptest them not.
10 Влез в скалата и скрий се в пръстта Поради страх от Господа, И поради славата на Неговото величие.
Enter into a rock, and be hidden in dust, Because of the fear of Jehovah, And because of the honour of His excellency.
11 И гордите погледи на човеците ще се унижат, И високоумието на човеците ще се наведе; А само Господ ще се възвиси в оня ден.
The haughty eyes of man have been humbled, And bowed down hath been the loftiness of men, And set on high hath Jehovah alone been in that day.
12 Защото ще има ден, когато Господ на Силите ще бъде Против всеки горделив и надменен човек, И против всичко, което се надига, (и ще се унижи)
For a day [is] to Jehovah of Hosts, For every proud and high one, And for every lifted up and low one,
13 Против всичките ливански кедри, високи и издигнати, И против всичките васански дъбове,
And for all cedars of Lebanon, The high and the exalted ones, And for all oaks of Bashan,
14 Против всичките високи планини, И против всичките възвишени бърда,
And for all the high mountains, And for all the exalted heights,
15 Против всяка висока кула, И против всяка укрепена стена,
And for every high tower, And for every fenced wall,
16 Против всичките тарсийски кораби, И против всичко що е приятно да се гледа.
And for all ships of Tarshish, And for all desirable pictures.
17 Гордото носене на човека ще се наведе, И надменността му ще се унищожи; А само Господ ще се възвиси в оня ден.
And bowed down hath been the haughtiness of man, And humbled the loftiness of men, And set on high hath Jehovah alone been in that day.
18 И идолите съвсем ще изчезнат,
And the idols — they completely pass away.
19 И човеците ще влязат в пещерите на скалите И в дупките на земята, Поради страха от Господа, и поради славата на величието Ме, Когато стане да разтърси земята.
And [men] have entered into caverns of rocks, And into caves of dust, Because of the fear of Jehovah, And because of the honour of His excellency, In His rising to terrify the earth.
20 В оня ден човека ще хвърли на къртовете и на прилепите Сребърните идоли и златните идоли, Които си е направил за да им се кланя,
In that day doth man cast his idols of silver, And his idols of gold, That they have made for him to worship, To moles, and to bats,
21 За да влезе в канаристите подземия И в пукнатините на скалите, Поради страха от Господа и поради славата на величието Му, Когато стане да разтърси земята.
To enter into cavities of the rocks, And into clefts of the high places, Because of the fear of Jehovah, And because of the honour of His excellency, In His rising to terrify the earth.
22 Оставете се от човека, в чиито ноздри е лъх; Защото за какво може да се разчита на него?
Cease for you from man, Whose breath [is] in his nostrils, For — in what is he esteemed?
