Исая 17
1 Наложеното за Дамаск пророчество: - Ето, Дамаск не е вече град, А ще бъде грамада развалини.
Damaska kawng pongah thuih ih lok loe, Khenah, Damaska loe vangpui ah oh han ai ah, kamro hmuenmaenawk tapophaih ahmuen ah om tih.
2 Градовете на Ароир са напуснати; Те ще служат за стада, Които ще лежат, и не ще има кой да ги плаши.
Aroer vangpuinawk loe pahnawt sut boeh pongah, tuunawk prathaih ahmuen hoi tabokhaih ahmuen ah om tih; mi mah doeh nihcae to pazih mak ai boeh.
3 Крепостта ще се махне от Ефрема, и царството от Дамаск, И останалото от Сирия ще бъде като славата на израилтяните, Казва Господ на Силите.
Ephraim prae thungah sipae hoi thungh ih vangpui om mak ai boeh, Damaska hoi kanghmat Syria prae ah doeh siangpahrang ukhaih om mak ai boeh; nihcae loe Israel caanawk lensawkhaih baktiah om o tih, tiah misatuh kaminawk ih Angraeng mah thuih.
4 И в оня ден славата на Якова ще се смали, И тлъстината на месата му ще измършавее;
To na niah loe Jakob lensawkhaih to azaem ueloe, ngan pong ih athawk doeh zaek tih boeh.
5 И ще бъде както, когато жетварят хване стръкове жито И пожъне класовете с мишцата си; Да! ще бъде както, когато събира някой класове в рафаимската долина.
To naah loe cang aatkung mah cangqui to aah moe, a ban ah cangqui tapom, Rephaim azawn ih cang aat kami baktiah om tih.
6 Но ще остане в него пабирък, Както при отръсването на маслината, - Две-три зърна на върха на по-високите клонове. Четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, Казва Господ Израилевият Бог.
Toe Olive kung to ahuenh naah, tanghang ranui koekah ih kanghmat athaih hnetto, to tih ai boeh loe thumto maw baktih, kapop ah kathai tanghang pongah kaom kanghmat athaih palito, to tih ai boeh loe pangato baktiah, kanghmat misurthaih to om tih, tiah Israel Angraeng Sithaw mah thuih.
7 В оня ден човека ще погледни към Създателя си, И очите му ще се взрат в Светия Израилев;
To na niah loe kami mah angmah sahkung to dan ueloe, Israel Ciimcai Sithaw to khingyahaih hoiah khen tih.
8 Той не ще погледне към жертвениците, делото на ръцете си. Нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му. Нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.
Anih mah ban hoiah sak ih hmaicam to khen mak ai, a banpazung hoiah sak moe, thing nuiah soi ih krangnawk hoi hmuihoih thlaekhaih hmaicamnawk doeh dawncang mak ai boeh.
9 В оня ден укрепените му градове Ще бъдат като оставените места в гората на планинския връх, Които бидоха оставени по причина на израилтяните; И ще стане там запустение.
To na niah loe kacak parai anih ih vangpuinawk loe, Israel kaminawk mah caeh taak moe, vah sut ih thing hoi tadong ih thing tanghang baktiah om ueloe, prae doeh angqai krang tih boeh.
10 Понеже си забравил Бога на спасението си, И не си спомнил силната си Канара, Затова насаждаш приятни садове, И насаденото е от чужди фиданки;
Nangmacae pahlongkung Sithaw to na pahnet o moe, na thacak o haih lungsong to na poek o ai boeh pongah, kahoih thingkung to na thling o ueloe, kalah amuunawk to na patii o tih;
11 В деня, когато ги насадиш заграждаш ги с плет, И сутрин правиш семето ти да цъфти; А жетвата ще чезне в деня на скръб И на неизцелима печал.
to na niah na patit o ih amuu loe amprawk moe, akhawnbang ah apawk roep cadoeh, athaih pakhrikhaih tue loe nang hanah kahoih thai ai palungsethaih tue ah ni om tih.
12 Ах! шуменето на многото племена, Които бучат като бученето на моретата, - И смутът на народите, Които напират като напора на големи води!
Tuipui tuen baktiah katuen, kanoih parai kaminawk hoi thacak tuiphu kangthawk baktiah angthawk kaminawk loe, khosak bing!
13 Народите ще напират като напора на големите води; Но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч И ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра, И като въртещ се прах пред вихрушката.
Kaminawk loe kalen parai kangthawk tuiphu baktiah angthawk o cadoeh, nihcae to Sithaw mah thuitaek tih, nihcae loe ahmuen kangthla ah cawn o tih; nihcae loe mae nuiah takhi song naah takhi mah hmuh phaeng ih tavai baktih, kamhae takhi mah hmuh ih anghnoeng baktiah om o tih.
14 Привечер, ето смущение, И преди да съмне ги няма! Това е делът на тия, които ни обират, И съдбата на ония, които ни разграбват.
Khenah, duembang ah raihaih pha ueloe, akhawnbang pha ai naah anghmaa o tih. Hae loe kaicae ih hmuenmae lomh kami, kaicae parokungnawk mah tongh han ih taham ah om tih.
