Исая 15
1 Наложеното на Моава пророчество: Понеже Ар моавски се разори през нощ и загина,
The burden of Moab. Because in a night destroyed was Ar of Moab — It hath been cut off, Because in a night destroyed was Kir of Moab — It hath been cut off.
2 Затова той възлезе на високите места във Вант и в Девон за да плаче; Моав ридае за Нево и за Медева; Всяка негова глава е плешива, Всяка брада е обръсната.
He hath gone up to Bajith and Dibon, The high places — to weep, On Nebo and on Medeba Moab howleth, On all its heads [is] baldness, every beard cut off.
3 В улиците си те се опасват с вретища; По къщните си покриви и по площадите си Всичките заридават, потънали в плач.
In its out-places they girded on sackcloth, On its pinnacles, and in its broad places, Every one howleth — going down with weeping.
4 И Есевон лелека, и Елеала; Гласът им се чува дори да Яса; Затова въоръжените моавски мъже ридаят; Душата на всеки от тях трепери вътре в него.
And cry doth Heshbon and Elealeh, Unto Jahaz heard hath been their voice, Therefore the armed ones of Moab do shout, His life hath been grievous to him.
5 Сърцето ми ридае за Моава; Благородните му бягат до Сигор, до Еглат-шелишия; Защото с плач възлизат през угорницата на Луит, Защото в пътя при Оронаим високо плачат за изтреблението си.
My heart [is] toward Moab, Cry do her fugitives unto Zoar, a heifer of the third [year], For — the ascent of Luhith — With weeping he goeth up in it, For, in the way of Horonaim, A cry of destruction they wake up.
6 Защото водите на Нимрим пресъхнаха; Защото тревата изсъхна, моравата изчезна, Няма нищо зелено.
For, the waters of Nimrim are desolations, For, withered hath been the hay, Finished hath been the tender grass, A green thing there hath not been.
7 Затова изобилието, което събраха, И онова, което скътаха, Ще занесат в долината на върбите.
Therefore the abundance he made, and their store, Unto the brook of the willows they carry.
8 Защото воплите стигнаха до всичките предели на Моава, Риданието му в Еглаим, И риданието му в Вир-елим.
For gone round hath the cry the border of Moab, Unto Eglaim [is] its howling, And to Beer-Elim [is] its howling.
9 Защото водите на Димон се пълнят с кръв, Понеже ще докарам още злини върху Димон, - Лъвове върху оцелелите от Моава И върху останалите от оная земя.
For the waters of Dimon have been full of blood, For I set on Dimon additions, For the escaped of Moab a lion, And for the remnant of Adamah!
