Исая 14
1 Защото Господ ще се смили за Якова, И пак ще избере Израиля. И ще ги настани в земята им; И чужденците ще се присъединят към тях, И ще се прилепят към Якововия дом.
Јер ће се смиловати Господ на Јакова, и опет ће изабрати Израиља, и наместиће их у земљи њиховој, и прилепиће се к њима дошљаци и придружиће се дому Јаковљевом.
2 Племената ще ги вземат и ще ги заведат на мястото им; И Израилевият дом ще ги наследи в земята Господна За слуги и слугини; Те ще пленят пленителите си, И ще владеят над притеснителите си.
Јер ће их узети народи и одвести на место њихово, и наследиће их Израиљци у земљи Господњој да им буду слуге и слушкиње, и заробиће оне који их беху заробили, и биће господари својим насилницима.
3 И в деня, когато Господ не успокои от скръбта ти, От неволята ти и от жестоката работа, В която ти бе поробен,
И кад те смири Господ од труда твог и муке и од љутог ропства у коме си робовао,
4 Ще употребиш това иносказание против вавилонския цар, като речеш: Как престана насилникът! Престана скубачът на злото!
Тада ћеш изводити ову причу о цару вавилонском и рећи ћеш: Како неста настојника, неста данка?
5 Господ строши тоягата на нечестивите, Скиптъра на владетелите,
Сломи Господ штап безбожницима, палицу владаоцима,
6 Които яростно поразяваше племената С непрестанно биене, Който властвуваше с гняв над народите, С преследване, което никой не въздържаше.
Која је љуто била народе без престанка, и гневно владала над народима, и гонила немилице.
7 Цялата земя се успокои и утихна; Възклицават с песни;
Сва земља почива и мирна је; певају гласно.
8 Дори елхите и ливанските кедри се радват за тебе, казвайки: Откакто лежиш ти дървар не е излизал против нас.
Веселе се с тебе и јеле и кедри ливански говорећи: Откако си пао, не долази нико да нас сече.
9 Преизподнята отдолу се раздвижи поради тебе, За да те посрещне, когато дойдеш; Поради тебе събуди мъртвите, всичките земни първенци, Дигна от престолите им всичките царе на народите. (Sheol h7585)
Пакао доле усколеба се тебе ради да те сретне кад дођеш, пробуди ти мртваце и све кнезове земаљске, диже с престола њихових све цареве народне. (Sheol h7585)
10 Те всички проговаряйки ще ти рекат: И ти ли ослабна като нас? Стана ли равен нам?
Сви ће проговорити и рећи теби: и ти ли си изнемогао као ми? Изједначио се с нама?
11 Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; Червеят се протяга под теб, и червеи те покриват. (Sheol h7585)
Спусти се у пакао понос твој, звека псалтира твојих; прострти су пода те мољци, а црви су ти покривач. (Sheol h7585)
12 Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;
Како паде с неба, звездо данице, кћери зорина? Како се обори на земљу који си газио народе?
13 А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север,
А говорио си у срцу свом: Изаћи ћу на небо, више звезда Божјих подигнућу престо свој, и сешћу на гори зборној на страни северној;
14 Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния.
Изаћи ћу у висине над облаке, изједначићу се с Вишњим.
А ти се у пакао сврже, у дубину гробну. (Sheol h7585)
16 Ония, които те видят ще се взират в тебе, Ще те разгледат, и ще рекат. Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята, Който разклащаше царствата,
Који те виде погледаће на те, и гледаће те говорећи: То ли је онај који је тресао земљу, који је дрмао царства,
17 Който запустяваше света, И съсипваше градовете му, Който не пускаше за домовете им затворниците си?
Који је васиљену обраћао у пустињу, и градове њене раскопавао? Робље своје није отпуштао кући?
18 Всичките царе на народите - те всички - Спят в слава, всеки в дома си;
Сви цареви народни, свиколики, леже славно, сваки у својој кући.
19 А ти си отхвърлен от гроба си като презряно клонче, Като дреха на убити, на прободени с нож, на слизащи между камъните на рова, - Като потъпкан под нозе труп.
А ти се избаци из гроба свог, као гадна грана, као хаљина побијених, мачем пободених, који силазе у јаму камену, као погажен стрв.
20 Ти не ще се съединиш с тях в погребение, Защото си погубил земята си, избил си своите люде; Родът на злодейците никога не ще се споменува.
Нећеш се здружити с њима погребом, јер си земљу своју затро, народ си свој убио; неће се спомињати семе зликовачко док је века.
21 Пригответе клане за чадата му, Поради беззаконието на бащите им, За да не станат и завладеят земята, И напълнят лицето на света с градове.
Приправите покољ синовима његовим за безакоње отаца њихових да се не подигну и не наследе земљу и не напуне васиљену градовима.
22 Защото ще стана против тях, казва Господ на Силите, И ще излича из Вавилон име и всичко останало, - И син и внук, казва Господ.
Јер ћу устати на њих, говори Господ над војскама, и затрћу име Вавилону и остатак, и сина и унука, говори Господ.
23 И ще го обърна в притежание на ежове, и във водни локви; И ще го помета с метлата на погибелта, казва Господ на Силите.
И начинићу од њега стан ћуковима и језера водена, и омешћу га метлом погибли, говори Господ над војскама.
24 Господ на Силите се закле, казвайки: Непременно, както намислих, така ще стане, И както реших, така ще стои,
Закле се Господ над војскама говорећи: Доиста, биће како сам смислио, и како сам наумио извршиће се.
25 Че ще съкруша асириеца в земята Си, И ще го стъпча на планините Си; Тогава хомотът му ще се дигне от тях, И товарът му ще се снеме от плещите из.
Потрћу Асирца у земљи својој, на горама својим изгазићу га; тада ће се скинути с њих јарам његов, и бреме његово с плећа њихових скинуће се.
26 Това е решението взето за цялата земя, И тая е ръката, която се простира над всичките народи.
То је намишљено свој земљи, и то је рука подигнута на све народе.
27 Защото Господ на Силите взе решение, и кой ще го осуети? И ръката Му е простряна, и коя ще я върне назад?
Јер је Господ над војскама наумио, ко ће разбити? И Његову руку подигнуту ко ће одвратити?
28 В годината, в която умря цар Ахаз, се наложи следното пророчество:
Године које умре цар Ахаз би објављено ово бреме:
29 Не се радвай, цяла Филистимска земьо, Загдето се строши тоягата, която те порази; Понеже из корена на земята ще излезе ехидна, И плодът му ще бъде горителна хвърката змия.
Немој се радовати, земљо филистејска сваколика, што се сломи прут оног који те је био; јер ће из корена змијског никнути змија василинска, и плод ће му бити змај огњени крилати.
30 Първородните на сиромаха ще се нахранят, И бедните ще си почиват в безопасност; Аз ще умъртвя корените ти с глад И останалите от тебе ще бъдат убити.
И првенци сиромашки нахраниће се, и убоги ће почивати без страха; а твој ћу корен уморити глађу, и остатак твој он ће побити.
31 Ридай, порто; извикай, граде; Стопила си се, цяла Филистимска земьо; Защото иде дим от север. И в редовете му не ще има ни един, който да пропадне,
Ридајте, врата; вичи, граде; растопила си се, сва земљо филистејска, јер са севера иде дим и нико се неће осамити у зборовима његовим.
32 Тогава, какъв отговор ще се даде на посланиците на народа? - Това, че Господ е утвърдил основите на Сион, И там ще прибягват наскърбените между людете Му.
И шта ће се одговорити посланицима народним? Да је Господ основао Сион и да ће у њ утецати невољници народа Његовог.
