Исая 14
1 Защото Господ ще се смили за Якова, И пак ще избере Израиля. И ще ги настани в земята им; И чужденците ще се присъединят към тях, И ще се прилепят към Якововия дом.
For the LORD will have compassion on Jacob, and will yet choose Israel, and set them in their own land: and the stranger shall join himself with them, and they shall cleave to the house of Jacob.
2 Племената ще ги вземат и ще ги заведат на мястото им; И Израилевият дом ще ги наследи в земята Господна За слуги и слугини; Те ще пленят пленителите си, И ще владеят над притеснителите си.
And the peoples shall take them, and bring them to their place: and the house of Israel shall possess them in the land of the LORD for servants and for handmaids: and they shall take them captive, whose captives they were; and they shall rule over their oppressors.
3 И в деня, когато Господ не успокои от скръбта ти, От неволята ти и от жестоката работа, В която ти бе поробен,
And it shall come to pass in the day that the LORD shall give thee rest from thy sorrow, and from thy trouble, and from the hard service wherein thou wast made to serve,
4 Ще употребиш това иносказание против вавилонския цар, като речеш: Как престана насилникът! Престана скубачът на злото!
that thou shalt take up this parable against the king of Babylon, and say, How hath the oppressor ceased! the golden city ceased!
5 Господ строши тоягата на нечестивите, Скиптъра на владетелите,
The LORD hath broken the staff of the wicked, the sceptre of the rulers;
6 Които яростно поразяваше племената С непрестанно биене, Който властвуваше с гняв над народите, С преследване, което никой не въздържаше.
that smote the peoples in wrath with a continual stroke, that ruled the nations in anger, with a persecution that none restrained.
7 Цялата земя се успокои и утихна; Възклицават с песни;
The whole earth is at rest, [and] is quiet: they break forth into singing.
8 Дори елхите и ливанските кедри се радват за тебе, казвайки: Откакто лежиш ти дървар не е излизал против нас.
Yea, the fir trees rejoice at thee, [and] the cedars of Lebanon, [saying], Since thou art laid down, no feller is come up against us.
9 Преизподнята отдолу се раздвижи поради тебе, За да те посрещне, когато дойдеш; Поради тебе събуди мъртвите, всичките земни първенци, Дигна от престолите им всичките царе на народите. (Sheol h7585)
Hell from beneath is moved for thee to meet thee at thy coming: it stirreth up the dead for thee, even all the chief ones of the earth; it hath raised up from their thrones all the kings of the nations. (Sheol h7585)
10 Те всички проговаряйки ще ти рекат: И ти ли ослабна като нас? Стана ли равен нам?
All they shall answer and say unto thee, Art thou also become weak as we? art thou become like unto us?
11 Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; Червеят се протяга под теб, и червеи те покриват. (Sheol h7585)
Thy pomp is brought down to hell, [and] the noise of thy viols: the worm is spread under thee, and worms cover thee. (Sheol h7585)
12 Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;
How art thou fallen from heaven, O day star, son of the morning! how art thou cut down to the ground, which didst lay low the nations!
13 А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север,
And thou saidst in thine heart, I will ascend into heaven, I will exalt my throne above the stars of God; and I will sit upon the mount of congregation, in the uttermost parts of the north:
14 Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния.
I will ascend above the heights of the clouds; I will be like the Most High.
Yet thou shalt be brought down to hell, to the uttermost parts of the pit. (Sheol h7585)
16 Ония, които те видят ще се взират в тебе, Ще те разгледат, и ще рекат. Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята, Който разклащаше царствата,
They that see thee shall narrowly look upon thee, they shall consider thee, [saying], Is this the man that made the earth to tremble, that did shake kingdoms;
17 Който запустяваше света, И съсипваше градовете му, Който не пускаше за домовете им затворниците си?
that made the world as a wilderness, and overthrew the cities thereof; that let not loose his prisoners to their home?
18 Всичките царе на народите - те всички - Спят в слава, всеки в дома си;
All the kings of the nations, all of them, sleep in glory, every one in his own house.
19 А ти си отхвърлен от гроба си като презряно клонче, Като дреха на убити, на прободени с нож, на слизащи между камъните на рова, - Като потъпкан под нозе труп.
But thou art cast forth away from thy sepulchre like an abominable branch, clothed with the slain, that are thrust through with the sword, that go down to the stones of the pit; as a carcase trodden under foot.
20 Ти не ще се съединиш с тях в погребение, Защото си погубил земята си, избил си своите люде; Родът на злодейците никога не ще се споменува.
Thou shalt not be joined with them in burial, because thou hast destroyed thy land, thou hast slain thy people; the seed of evil-doers shall not be named for ever.
21 Пригответе клане за чадата му, Поради беззаконието на бащите им, За да не станат и завладеят земята, И напълнят лицето на света с градове.
Prepare ye slaughter for his children for the iniquity of their fathers; that they rise not up, and possess the earth, and fill the face of the world with cities.
22 Защото ще стана против тях, казва Господ на Силите, И ще излича из Вавилон име и всичко останало, - И син и внук, казва Господ.
And I will rise up against them, saith the LORD of hosts, and cut off from Babylon name and remnant, and son and son’s son, saith the LORD.
23 И ще го обърна в притежание на ежове, и във водни локви; И ще го помета с метлата на погибелта, казва Господ на Силите.
I will also make it a possession for the porcupine, and pools of water: and I will sweep it with the besom of destruction, saith the LORD of hosts.
24 Господ на Силите се закле, казвайки: Непременно, както намислих, така ще стане, И както реших, така ще стои,
The LORD of hosts hath sworn, saying, Surely as I have thought, so shall it come to pass; and as I have purposed, so shall it stand:
25 Че ще съкруша асириеца в земята Си, И ще го стъпча на планините Си; Тогава хомотът му ще се дигне от тях, И товарът му ще се снеме от плещите из.
that I will break the Assyrian in my land, and upon my mountains tread him under foot: then shall his yoke depart from off them, and his burden depart from off their shoulder.
26 Това е решението взето за цялата земя, И тая е ръката, която се простира над всичките народи.
This is the purpose that is purposed upon the whole earth: and this is the hand that is stretched out upon all the nations.
27 Защото Господ на Силите взе решение, и кой ще го осуети? И ръката Му е простряна, и коя ще я върне назад?
For the LORD of hosts hath purposed, and who shall disannul it? and his hand is stretched out, and who shall turn it back?
28 В годината, в която умря цар Ахаз, се наложи следното пророчество:
In the year that king Ahaz died was this burden.
29 Не се радвай, цяла Филистимска земьо, Загдето се строши тоягата, която те порази; Понеже из корена на земята ще излезе ехидна, И плодът му ще бъде горителна хвърката змия.
Rejoice not, O Philistia, all of thee, because the rod that smote thee is broken: for out of the serpent’s root shall come forth a basilisk, and his fruit shall be a fiery flying serpent.
30 Първородните на сиромаха ще се нахранят, И бедните ще си почиват в безопасност; Аз ще умъртвя корените ти с глад И останалите от тебе ще бъдат убити.
And the firstborn of the poor shall feed, and the needy shall lie down in safety: and I will kill thy root with famine, and thy remnant shall be slain.
31 Ридай, порто; извикай, граде; Стопила си се, цяла Филистимска земьо; Защото иде дим от север. И в редовете му не ще има ни един, който да пропадне,
Howl, O gate; cry, O city; thou art melted away, O Philistia, all of thee; for there cometh a smoke out of the north, and none standeth aloof at his appointed times.
32 Тогава, какъв отговор ще се даде на посланиците на народа? - Това, че Господ е утвърдил основите на Сион, И там ще прибягват наскърбените между людете Му.
What then shall one answer the messengers of the nation? That the LORD hath founded Zion, and in her shall the afflicted of his people take refuge.
