Исая 10
1 Горко на тия, които постановяват неправедни постановления, И на писачите, които пишат извратеност,
“Woe [to] those decreeing decrees of iniquity, And writers who have prescribed perverseness,
2 За да лишат сиромасите от правосъдието, И да отнемат правото на сиромасите от людете Ми, Така щото вдовиците да им станат корист, И те да съблекат сирачетата!
Of My people, That widows may be their prey, That they may spoil the fatherless.
3 И какво ще направите в деня, когато ще бъдете наказани, И в опустошението, което ще дойде от далеч? Към кого ще прибягват за помощ? И где ще оставите славата си?
And what do you do at a day of inspection? And at desolation that comes from afar? Near whom do you flee for help? And where do you leave your glory?
4 Нищо не им остава, освен да се наведат между пленниците, И да паднат под убитите. При все това гневът Му не са отвърна, Но ръката Му е още простряна.
It has bowed down without Me In the place of a bound one, And they fall in the place of the slain.” With all this His anger has not turned back, And His hand is still stretched out.
5 Горко на асириеца, жезъла на гнева Ми, Тоягата, в чиято ръка е Моето негодувание!
“Woe [to] Asshur, a rod of My anger, And My indignation [is] a staff in their hand.
6 Ще го изпратя против един нечестив народ, И ще му дам заръчка против людете, на които се гневя, За да вземе користи и да улови плячка, И да ги стъпче като калта по пътищата.
I send him against a profane nation, And concerning a people of My wrath I charge him, To spoil spoil, and to seize prey, And to make it a treading-place as the clay of out places.
7 Обаче не му е намерението да направи така, Нито мисли така сърцето му; Но в сърцето му е Да съсипе и да изтреби не малко народи.
And he does not think [it] so, And his heart does not reckon [it] so, For—to destroy [is] in his heart, And to cut off nations—not a few.
8 Защото казва: Всичките Ми князе не са ли царе?
For he says, Are my princes not altogether kings?
9 Халне не е ли както Кархамис? Емат не е ли както Арфад? Самария не е ли както Дамаск?
Is not Calno as Carchemish? Is not Hamath as Arpad? Is not Samaria as Damascus?
10 Както ръката ми е стигнала царствата на идолите, Чиито изваяни идоли бяха по-много от ерусалимските и самарийските,
As my hand has gotten to the kingdoms of a worthless thing, and their carved images, [Greater] than Jerusalem and than Samaria,
11 Не ще ли направя на Ерусалим и на неговите кумири, Както направих на Самария и на нейните идоли?
Do I not—as I have done to Samaria, And to her worthless things, So do to Jerusalem and to her grievous things?”
12 Затова, когато свърши Господ цялото Си дело Над хълма Сион и над Ерусалим, Ще покажа, дума Той, плода на надменното сърце на асирийския цар, И славенето на надигнатите му погледи.
And it has come to pass, When the Lord fulfills all His work In Mount Zion and in Jerusalem, I see concerning the fruit of the greatness Of the heart of the king of Asshur, And concerning the glory of the height of his eyes.
13 Защото той казва: Със силата на своята ръка извърших това, И с мъдростта си, понеже съм разумен; И преместих границите на народите, Разграбих съкровищата им, И като силен свалих седящите на високо;
For he has said, “I have worked by the power of my hand, And by my wisdom, for I have been intelligent, And I remove borders of the peoples, And I have spoiled their chief ones, And I put down the inhabitants as a mighty one,
14 И ръката ми намери, като гнездо богатството на племената; И както събира някой оставени яйца, така аз събрах целия свят. И никой не поклати крило, не отвори уста, нито цвърти.
And my hand gets to the wealth of the peoples as to a nest, And as a gathering of forsaken eggs I have gathered all the earth, And there has not been one moving wing, Or opening mouth, or whispering.”
15 Дали ще се похвали секирата против този, който сече с нея? Ще се големее ли трионът против този, който го държи?- Като че ли жезълът би поклатил тия, които го дигат. Или тоягата би подигнала този, който не е дърво!
Does the axe glorify itself Against him who is hewing with it? Does the saw magnify itself Against him who is shaking it? As a rod waving those lifting it up! As a staff lifting up that which is not wood!
16 Затова Господ, Господ на Силите, Ще прати на тлъстите му мършавост, И под славата му ще се запали пожар, Като пожар от огън.
Therefore the Lord, the Lord of Hosts, Sends leanness among his fat ones, And under his glory He kindles a burning As the burning of a fire.
17 Светлината на Израиля ще бъде за огън, И Светият Негов за пламък; И ще изгори и пояде тръните му И глоговете му в един ден;
And the light of Israel has been for a fire, And his Holy One for a flame, And it has burned, and devoured his thorn And his brier in one day.
18 Ще погуби и славата на леса му и на плодовитото му поле, И душа и тяло; И ще бъде както, когато изнемощее болен
And the glory of his forest, and his fruitful field, He consumes from soul even to flesh, And it has been as the fainting of a standard-bearer.
19 А останалите дървета от леса му ще са малко, До толкоз щото да може дете да ги запише.
And the rest of the trees of his forest [are] few, And a youth writes them.
20 И в оня ден останалите от Израиля и избавените от Якововия дом Няма вече да се облягат на този, който ги порази, Но ще се облягат с истина на Господа, Светия Израилев.
And it has come to pass in that day, The remnant of Israel, And the escaped of the house of Jacob, Do not add anymore to lean on its striker, And have leaned on YHWH, The Holy One of Israel, in truth.
21 Останалото, останалото от Якова, Ще се обърне към могъщия Бог,
A remnant returns—a remnant of Jacob, To the Mighty God.
22 Защото, ако и да са людете ти Израилю, като морския пясък, Само остатък от тях ще се върне; Взето е решение за погубление, препълнено с Божията правда.
For though your people Israel be as the sand of the sea, A remnant of it returns, A consumption determined, Overflowing [with] righteousness.
23 Защото Господ Бог на Силите ще извърши, Според решението, погубление всред цялата страна.
For a consumption that is determined, The Lord, YHWH of Hosts, Is making in the midst of all the land.
24 Затова така казва Господ Бог на Силите: Люде Мои, които живеете в Сион, Да се не боите от асириеца, Ако и да ви удари с жезъл, И дигне тоягата си против вас Според както я издигна Египет:
Therefore, thus said the Lord, YHWH of Hosts: “Do not be afraid, My people, inhabiting Zion, because of Asshur, He strikes you with a rod, And his staff lifts up against you, in the way of Egypt.
25 Защото още твърде малко, и негодуванието Ми ще престане, И гневът ще се обърне за тяхна погибел;
For yet a very little [while], And the indignation has been completed, And My anger by their wearing out.”
26 И Господ на Силите ще подбуди против него Бич, Както в порязването на Мадиама при канарата Орив; И жезълът ме ще се издигне над морето, И ще го възвиси според както го възвиси над Египет.
And YHWH of Hosts is awaking for him, A scourge like the striking of Midian at the rock Oreb, And his rod [is] over the sea, And he has lifted it in the way of Egypt.
27 И в оня ден товарът му ще се мести от плещите ти. И хомотът му от врата ти, И хомотът ще се строши поради помазанието ти.
And it has come to pass in that day, His burden is turned from off your shoulder, And his yoke from off your neck, And the yoke has been destroyed, because of prosperity.
28 Той дойде в Гаят, мина през Мигрон, В Михмас разтваря вещите си,
He has come in against Aiath, He has passed over into Migron, At Michmash he looks after his vessels.
29 Минаха през прохода, нощуваха в Гава; Рама трепери, Главая Саулова се разбягва.
They have gone over the passage, They have made Geba a lodging place, Rama has trembled, Gibeah of Saul fled.
30 Извикай с висок глас, Галимова дъщерьо! Слушай, Лаисе! и ти, бедни Анатоте!
Cry aloud [with] your voice, daughter of Gallim, Give attention, Laish! Answer her, Anathoth.
31 Мадмина е бежанец; Жителите на Гевим се събират на бяг.
Madmenah has fled away, The inhabitants of the high places have hardened themselves.
32 И като предстои само днес в Ноб. Ще помаха с ръката си към хълма на сионовата дъщеря, Към хълма на Ерусалим.
Yet today to remain in Nob, The mountain of the daughter of Zion waves its hand, The hill of Jerusalem.
33 Ето, Господ Иеова на Силите Ще изкастри хубавите клончета със страшна сила; Високо израсналите ще се отсекат, И издигнатите ще се снишат.
Behold, the Lord, YHWH of Hosts, Is lopping a branch with violence, And the high of stature are cut down, And the lofty have become low,
34 Ще изсече с желязо горските гъсталаци; И Ливан ще падне чрез Могъщия.
And He has gone around the thickets of the forest with iron, And Lebanon falls by a mighty one!
