Осия 9
1 Не се радвай, Израилю, до възторг, като племената; Защото ти блудства и сеотклони от своя Бог; Ти обикна блуднически заплати във всяко житно гумно.
'Rejoice not, O Israel, be not joyful like the peoples, For thou hast gone a-whoring from thy God, Thou hast loved a gift near all floors of corn.
2 Гумното и линът няма да ги нахранят, И мъста ще изчезне за тях.
Floor and wine-press do not delight them, And new wine doth fail in her,
3 Няма да живеят в Господната земя; Но Ефрем ще се върне в Египет, И ще ядат нечисти ястия в Асирия.
They do not abide in the land of Jehovah, And turned back hath Ephraim [to] Egypt, And in Asshur an unclean thing they eat.
4 Няма да принасят Господу възлияния от вино, Нито ще му бъдат угодни жертвите им, Но ще им се считат като хляба що ядат жалеещи. От който всички, които го ядят се осверняват; Защото хлябът им ще бъде за тяхна прехрана, А няма да влезе в дома Господен.
They pour not out wine to Jehovah, Nor are they sweet to Him, Their sacrifices [are] as bread of mourners to them, All eating it are unclean: For their bread [is] for themselves, It doth not come into the house of Jehovah.
5 Какво ще направите в празничен ден И в ден на Господне тържество?
What do ye at the day appointed? And at the day of Jehovah's festival?
6 Защото, ето, макар че побягнаха от погубление, Все пак Египет ще ги събере, Мемфис ще ги погребе; Коприви ще завладеят желателните им сребърни вещи; Тръни ще има в шатрите им.
For, lo, they have gone because of destruction, Egypt gathereth them, Moph burieth them, The desirable things of their silver, Nettles possess them — a thorn [is] in their tents.
7 Настанаха дните на наказанието, Дните на въздаянието настанаха, И Израил ще го познае; Пророкът избезумя, завладеният от дух полудя, Поради многото ти беззакония И поради голямата омраза, която те възбуждат.
Come in have the days of inspection, Come in have the days of recompence, Israel doth know! a fool [is] the prophet, Mad [is] the man of the Spirit, Because of the abundance of thine iniquity, And great [is] the hatred.
8 Ефрем бди против моя Бог; А по всичките пътища на пророка има примка на птицеловец, И омраза в дома на неговия Бог.
Ephraim is looking [away] from My God, The prophet! a snare of a fowler [is] over all his ways, Hatred [is] in the house of his God.
9 Дълбоко се развратиха, както в дните на Гавая; Затова, Господ ще помни беззаконието им, Ще накаже греховете им.
They have gone deep — have done corruptly, As [in] the days of Gibeah, He doth remember their iniquity, He doth inspect their sins.
10 Намерих Израиля, че беше за мене като грозде в пустиня; Видях бащите ви, че бяха като първозрелите на смоковницата В първата й година; Но те отидоха при Ваалфегора, Предадоха себе си на това срамотно нещо, И станаха гнусни като обичните си идоли.
As grapes in a wilderness I found Israel, As the first-fruit in a fig-tree, at its beginning, I have seen your fathers, They — they have gone in [to] Baal-Peor, And are separated to a shameful thing, And are become abominable like their love.
11 А колкото за Ефрема, тяхната слава ще отлети като птица; Не ще има между тях раждане, ни бременост, ни зачване;
Ephraim [is] as a fowl, Fly away doth their honour, without birth, And without womb, and without conception.
12 Но и да отхранят чадата си, Пак ще ги обезчадя, тъй щото да не остане човек; Защото горко им, когато се оттегля от тях!
For though they nourish their sons, I have made them childless — without man, Surely also, woe to them, when I turn aside from them.
13 Ефрем ми се виждаше като Тир, насаден на весело място; Но Ефрем ще изведе чадата си за убиеца.
Ephraim! when I have looked to the rock, Is planted in comeliness, And Ephraim [is] to bring out unto a slayer his sons.
14 Дай им, Господи! Какво ли да дадеш? Дай им утроба, която помята, и сухи съсци.
Give to them, Jehovah — what dost Thou give? Give to them miscarrying womb, and dry breasts.
15 Всичкото им нечестие е в Галгал, Защото там ги намразих; Поради злите им дела Ще ги оттласна от дома си; Няма вече да ги обичам; Всичките им първенци са бунтовници.
All their evil [is] in Gilgal, Surely there I have hated them, Because of the evil of their doings, Out of My house I do drive them, I add not to love them, all their heads [are] apostates.
16 Поразен биде Ефрем; Коренът им изсъхна; Плод няма да родят; Дори и ако родят; Ще умъртвя любимата рожба на утробата им.
Ephraim hath been smitten, Their root hath dried up, fruit they yield not, Yea, though they bring forth, I have put to death the desired of their womb.
17 Бог мой ще ги отхвърли, Защото не го послушаха; И ще бъдат скитници между народите.
Reject them doth my God, Because they have not hearkened to Him, And they are wanderers among nations!
