Осия 7
1 Когато щях да лекувам Израиля, Тогава се откри беззаконието на Ефрема И нечестието на Самария; Защото вършат измама, Като и крадеца влиза вътре И разбойническата чета обира вън.
'When I give healing to Israel, Then revealed is the iniquity of Ephraim, And the wickedness of Samaria, For they have wrought falsehood, And a thief doth come in, Stript off hath a troop in the street,
2 Те не размишляват в сърцето си, Че аз помня всичкото им беззаконие; А сега ги обиколиха собствените им дела, Които са и пред лицето ми.
And they do not say to their heart, [That] all their evil I have remembered, Now compassed them have their doings, Over-against My face they have been.
3 С нечестието си зарадват царя, И с лъжите си първенците.
With their wickedness they make glad a king, And with their lies — princes.
4 Те всички са прелюбодейци, - Като пещ отоплена от хлебар, Който, като замеси тестото, престава да нажижа огъня, докле се кисне то.
All of them [are] adulterers, Like a burning oven of a baker, He ceaseth from stirring up after kneading the dough, till its leavening.
5 На рождения ден на нашия цар Първенците се разболяха чрез разпаление от виното; И той простря ръката си с присмивателите.
A day of our king! Princes have polluted themselves [with] the poison of wine, He hath drawn out his hand with scorners.
6 Защото, като причакват, Те са направили сърцата си като пещ; Гневът им спи цяла нощ, А на заранта гори като пламнал огън.
For they have drawn near, As an oven [is] their heart, In their lying in wait all the night sleep doth their baker, Morning! he is burning as a flaming fire.
7 Те всички се нажежиха като пещ, И пояждат съдиите си; Всичките им царе са паднали; Няма между тях кой да ме призовава.
All of them are warm as an oven, And they have devoured their judges, All their kings have fallen, There is none calling unto Me among them.
8 Ефрем, той се смеси с племената; Ефрем е като необърната пита.
Ephraim! among peoples he mixeth himself, Ephraim hath been a cake unturned.
9 Чужденци поядоха силата му, и той не знае; Доли бели косми му поникнаха тук-там, а той не знае.
Devoured have strangers his power, And he hath not known, Also old age hath sprinkled [itself] on him, And he hath not known.
10 И гордостта на Израиля свидетелства пред лицето му; Но пак, въпреки всичко това, не се връщат при Господа своя Бог, Нито го търсят.
And humbled hath been the excellency of Israel to his face, And they have not turned back unto Jehovah their God, Nor have they sought Him for all this.
11 И Ефрем е като глупав гълъб, който няма разум; Викат към Египет за помощ, отиват в Асирия.
And Ephraim is as a simple dove without heart, Egypt they called on — [to] Asshur they have gone.
12 Когато отидат, ще разпростра мрежата си върху тях; Ще ги сваля като въздушните птици; Ще ги накажа както се е провъзгласило в събранието им.
When they go I spread over them My net, As the fowl of the heavens I bring them down, I chastise them as their company hath heard.
13 Горко им! защото са се скитали далеч от Мене; Гибел там! защото са престъпили против Мене; Когато щях да ги изкупя, и тогава те говориха лъжи против Мене.
Woe to them, for they wandered from Me, Destruction to them, for they transgressed against Me, And I — I ransom them, and they have spoken lies against Me,
14 И не ме призоваха от сърце, Но лелекат на леглата си; Събират се да се молят за жито и вино, Но пак въстават против Мене.
And have not cried unto Me with their heart, but howl on their beds, For corn and new wine they assemble themselves, They turn aside against Me.
15 При все че обучавах и уякчавах мишците им, Пак те намислюват зло против Мене.
And I instructed — I strengthened their arms, And concerning Me they think evil!
16 Връщат се, но не при Всевишния; Приличат на неверен лък; Първенците им ще паднат от нож, Поради яростта на езика си; Това ще им причини позор в Египетската земя.
They turn back — not to the Most High, They have been as a deceitful bow, Fall by sword do their princes, From the insolence of their tongue, This [is] their derision in the land of Egypt!
