Осия 7
1 Когато щях да лекувам Израиля, Тогава се откри беззаконието на Ефрема И нечестието на Самария; Защото вършат измама, Като и крадеца влиза вътре И разбойническата чета обира вън.
Afsløret er Efraims Brøde, Samarias ondskab, thi Svig er, hvad de har for, og Tyve gør Indbrud, Ransmænd røver på Gaden.
2 Те не размишляват в сърцето си, Че аз помня всичкото им беззаконие; А сега ги обиколиха собствените им дела, Които са и пред лицето ми.
De tænker ej på, at jeg husker al deres Ondskab. Nu står deres Gerninger om dem, de er for mit Åsyn.
3 С нечестието си зарадват царя, И с лъжите си първенците.
Med ondt i Sinde glæder de Kongen, under sleske Lader Fyrster.
4 Те всички са прелюбодейци, - Като пещ отоплена от хлебар, Който, като замеси тестото, престава да нажижа огъня, докле се кисне то.
Horkarle er de alle. De ligner en gloende Ovn, som en Bager standser med at ilde, fra Æltning til Dejgen er syret.
5 На рождения ден на нашия цар Първенците се разболяха чрез разпаление от виното; И той простря ръката си с присмивателите.
De gør på Kongens Dag Fyrsterne syge af Rus. Spottere giver han Hånden,
6 Защото, като причакват, Те са направили сърцата си като пещ; Гневът им спи цяла нощ, А на заранта гори като пламнал огън.
thi lumskelig nærmed de sig. Hjertet er som en Ovn; deres Vrede sover om Natten, men brænder i Lue ved Gry.
7 Те всички се нажежиха като пещ, И пояждат съдиите си; Всичките им царе са паднали; Няма между тях кой да ме призовава.
Som Ovnen gløder de alle, deres Herskere æder de op; alle deres Konger falder, ej en af dem påkalder mig.
8 Ефрем, той се смеси с племената; Ефрем е като необърната пита.
Efraim er iblandt Folkene, aflægs er han; Efraim er som en Kage, der ikke er vendt.
9 Чужденци поядоха силата му, и той не знае; Доли бели косми му поникнаха тук-там, а той не знае.
Fremmede tæred hans Kraft, han mærker det ej; hans Hår er også grånet, han mærker det ej.
10 И гордостта на Израиля свидетелства пред лицето му; Но пак, въпреки всичко това, не се връщат при Господа своя Бог, Нито го търсят.
Mod Israel vidner dets Hovmod; de vendte ej om til HERREN deres Gud og søgte ham ikke trods alt.
11 И Ефрем е като глупав гълъб, който няма разум; Викат към Египет за помощ, отиват в Асирия.
Efraim er som en Due, tankeløs, dum; de kalder Ægypten til Hjælp og vandrer til Assur.
12 Когато отидат, ще разпростра мрежата си върху тях; Ще ги сваля като въздушните птици; Ще ги накажа както се е провъзгласило в събранието им.
Men medens de vandrer, kaster jeg Nettet over dem, bringer dem ned som Himlens Fugle og revser dem for deres Ondskab.
13 Горко им! защото са се скитали далеч от Мене; Гибел там! защото са престъпили против Мене; Когато щях да ги изкупя, и тогава те говориха лъжи против Мене.
Ve dem, fordi de veg fra mig, Død over dem for deres Frafald! Og jeg skulde genløse dem, endskønt de lyver imod mig!
14 И не ме призоваха от сърце, Но лелекат на леглата си; Събират се да се молят за жито и вино, Но пак въстават против Мене.
De råber ej til mig af Hjertet, når de jamrer på Lejet, sårer sig for Korn og Most og er genstridige mod mig.
15 При все че обучавах и уякчавах мишците им, Пак те намислюват зло против Мене.
Jeg gav deres Arme Styrke, men ondt har de for imod mig.
16 Връщат се, но не при Всевишния; Приличат на неверен лък; Първенците им ще паднат от нож, Поради яростта на езика си; Това ще им причини позор в Египетската земя.
De vender sig, dog ej opad, de er som en slappet Bue. Deres Fyrster skal falde for Sværd ved deres Tunges Frækhed. Det spottes de for i Ægypten.
