Осия 13
1 Когато Ефрем говореше с трепет Той се издигна в Израил; А когато съгреши чрез Ваала, Тогава умря.
Ie nisaontsy ama-nevenevetse t’i Efraime le nonjoneñe e Israele ao, fe nizoeñe te aman-kakeo ty amy Baale, vaho nihomake.
2 А сега притурят на греховете си Като си правят леяни идоли от среброто си, Идоли според своето разбиране на Божеството, Но които всички са дело на художници; Сами те казват за тях: Нека целуват телците ония, които жертват.
Ie henanekeo, mitolom-pandilatse avao, nampitranake saren-draha ami’ty volafoti’ iareoo, ty amo hilala’ iareo, toe samposampon-draha, fitoloña’ ty kante; anoa’iareo ty hoe: Angao horofa’ o mpanao soroñeo i bania rey.
3 За това, ще бъдат като утринния облак, и като росата, която рано прехожда, Като прах, който вихрушката отвява от гумното, и като дим, губещ се из комин.
Aa le hanahake ty zono maraindray iereo, naho i mika am-pangoàñ’andro mihelañey; hambañe an-kàfo’e asiotsion-talìo boak’an-toe-pifofohañe eo, vaho hatoeñe boak’an-toñak’ ao.
4 Но аз съм Господ твой Бог от времето, когато беше ти в Египетската земя; Друг Бог освен Мене да не познаеш, Защото освен Мене няма спасител.
Fa izaho Iehovà Andrianañahare’o boak’ an-tane’ i Mitsraime añe; aa le tsy hahafohin-drahare ila’e nahareo naho tsy Izaho; fa tsy eo ty mpandrombake naho tsy Izaho avao.
5 Аз съм познал ходенето ти в пуситнята, В много сухата земя.
Napotako an-dratraratra añe irehe, an-tane kankañe añe.
6 Според както пасяха, така се наситиха; Наситиха се, и сьрцето им се надигна; За това Ме забравиха.
Ie nifahanañe le niboboke, toe nianjañe, le nikavokavok’ an-troke, izay ty nandikofa’ iareo ahy.
7 По тая причина станах за тях като лъв, Като леопард ще дебна на път;
Aa le liona am’ iereo iraho henaneo, hanampohako hoe farasy añ’olon-dalañeo.
8 Ще ги срещна като мечка, лишена от малките си, И ще разкъсам булото на сърцето им; Там ще ги погълна като лъвица; Див звяр ще ги разкъса.
Hipoke am’iereo iraho hoe dòbe mandala handrimitse ty saron’arofo’ iareo; vaho habotseko hoe liona; ho rimiteko hoe biby hako.
9 Гибелно е за тебе, Израилю, Дето се противиш на Мене, твоята помощ.
Ry Israele, mampianto vatan-drehe, fa amako ty fañolorañ’azo.
10 А сега де е царят ти? - Та да те избави във всичките ти градове, - И съдиите ти, за които рече: Дай ми цар и началници?
Aia ty mpanjaka’o handrombak’ azo an-drova’o iaby? Naho o mpizaka’oo nanoe’o ty hoe: Añomezo mpanjaka naho roandriañe?
11 Дадох ти цар в негодуванието си, И махнах го в гнева си.
Tinoloko mpanjaka irehe ami’ty habosehako; vaho nasintako ami’ty fifomboko.
12 Беззаконието на Ефрема е скътано, Грехът му запазен в скривалище.
Mifamahotse ty tahi’ i Efraime, mihaja ao o hakeo’eo.
13 Болки на раждаща жена ще го сполетят; Той е неразумен син, Не слиза на време в отвора на матката.
Hivotrak’ama’e ty fitsongoan’ ampela; ie ana-dahy tsy mahilala, tsy ho nihenekenek’ ambavan-koviñe ao.
14 От силата на Шеол ще ги изкупя, От смърт ще ги избавя. О, смърт! де са язвите ти? О, Шеоле! де е погубителната ти сила? Колкото за това, аз няма да видя разкайване. (Sheol h7585)
Ho jebañeko ami’ty haozara’ i Tsikeokeokey hao? ho vilieko aiñe amy Havilasiy? O Havilasio, aia o angorosi’oo? O Tsikeokeokeo, aia o fandrotsaha’oo? Mietak’ amo masokoo ty tretre. (Sheol h7585)
15 Ако и да е той плодовит повече от братята си, Пак източен вятър ще дойде, Вятър от Господа ще възлезе из пустинята, Та ще престане изворът му, И ще пресъхне кладенецът му; Неприятелят ще ограби всичките му съхранени отбрани съдове.
Ndra te ie mibodobodo amo vindao, ho avy ty tiok’atiñanañe; hivovo boak’ am-patram-bey ao ty tio’ Iehovà, le ho maike i rano’e manganahanay, ho ritse i loha-rano’e nigoangoañey, ho haofe’e ty an-driha’e ao hañakatse ze hene vara’e sarotse.
16 Самария ще носи наказанието си, Защото въстана против своя Бог; Ще паднат от меч, Младенците им ще бъдат разтрошени, И бременните им жени разпорени.
Ho vave’ i Somerone o tahi’eo, amy t’ie niody aman’Añahare’e; hampikorovohem-pibara; ho demoheñe an-damilamy o anak’ ajaja’ iareoo, ho boraheñe an-drimitse o rakemba mivesatseo.
