Осия 13
1 Когато Ефрем говореше с трепет Той се издигна в Израил; А когато съгреши чрез Ваала, Тогава умря.
When Ephraim speaketh tremblingly, He hath been lifted up in Israel, When he becometh guilty in Baal he dieth.
2 А сега притурят на греховете си Като си правят леяни идоли от среброто си, Идоли според своето разбиране на Божеството, Но които всички са дело на художници; Сами те казват за тях: Нека целуват телците ония, които жертват.
And now do they add to sin, And make to them a molten image of their silver, By their own understanding — idols, A work of artisans — all of it, Of them they say, who [are] sacrificers among men, 'The calves let them kiss.'
3 За това, ще бъдат като утринния облак, и като росата, която рано прехожда, Като прах, който вихрушката отвява от гумното, и като дим, губещ се из комин.
Therefore they are as a cloud of the morning, And as dew, rising early, going away, As chaff tossed about out of a floor, And as smoke out of a window.
4 Но аз съм Господ твой Бог от времето, когато беше ти в Египетската земя; Друг Бог освен Мене да не познаеш, Защото освен Мене няма спасител.
And I [am] Jehovah thy God from the land of Egypt, And a God besides Me thou dost not know, And a Saviour — there is none save Me.
5 Аз съм познал ходенето ти в пуситнята, В много сухата земя.
I — I have known thee in a wilderness, In a land of droughts.
6 Според както пасяха, така се наситиха; Наситиха се, и сьрцето им се надигна; За това Ме забравиха.
According to their feedings they are satiated, They have been satiated, And their heart is lifted up, Therefore they have forgotten Me,
7 По тая причина станах за тях като лъв, Като леопард ще дебна на път;
And I am to them as a lion, As a leopard by the way I look out.
8 Ще ги срещна като мечка, лишена от малките си, И ще разкъсам булото на сърцето им; Там ще ги погълна като лъвица; Див звяр ще ги разкъса.
I do meet them as a bereaved bear, And I rend the enclosure of their heart.
9 Гибелно е за тебе, Израилю, Дето се противиш на Мене, твоята помощ.
And I consume them there as a lioness, A beast of the field doth rend them.
10 А сега де е царят ти? - Та да те избави във всичките ти градове, - И съдиите ти, за които рече: Дай ми цар и началници?
Thou hast destroyed thyself, O Israel, But in Me [is] thy help, Where [is] thy king now — And he doth save thee in all thy cities? And thy judges of whom thou didst say, 'Give to me a king and heads?'
11 Дадох ти цар в негодуванието си, И махнах го в гнева си.
I give to thee a king in Mine anger, And I take away in My wrath.
12 Беззаконието на Ефрема е скътано, Грехът му запазен в скривалище.
Bound up [is] the iniquity of Ephraim, Hidden [is] his sin,
13 Болки на раждаща жена ще го сполетят; Той е неразумен син, Не слиза на време в отвора на матката.
Pangs of a travailing woman come to him, He [is] a son not wise, For he remaineth not the time for the breaking forth of sons.
14 От силата на Шеол ще ги изкупя, От смърт ще ги избавя. О, смърт! де са язвите ти? О, Шеоле! де е погубителната ти сила? Колкото за това, аз няма да видя разкайване. (Sheol h7585)
From the hand of Sheol I do ransom them, From death I redeem them, Where [is] thy plague, O death? Where thy destruction, O Sheol? Repentance is hid from Mine eyes. (Sheol h7585)
15 Ако и да е той плодовит повече от братята си, Пак източен вятър ще дойде, Вятър от Господа ще възлезе из пустинята, Та ще престане изворът му, И ще пресъхне кладенецът му; Неприятелят ще ограби всичките му съхранени отбрани съдове.
Though he among brethren produceth fruit, Come in doth an east wind, a wind of Jehovah, From a wilderness it is coming up, And it drieth up his fountain, And become dry doth his spring, It — it spoileth a treasure — every desirable vessel.
16 Самария ще носи наказанието си, Защото въстана против своя Бог; Ще паднат от меч, Младенците им ще бъдат разтрошени, И бременните им жени разпорени.
Become desolate doth Samaria, Because she hath rebelled against her God, By sword they do fall, Their sucklings are dashed in pieces, And its pregnant ones are ripped up!
