Осия 13
1 Когато Ефрем говореше с трепет Той се издигна в Израил; А когато съгреши чрез Ваала, Тогава умря.
“When Ephraim speaks tremblingly, He has been lifted up in Israel, When he becomes guilty in Ba‘al he dies.
2 А сега притурят на греховете си Като си правят леяни идоли от среброто си, Идоли според своето разбиране на Божеството, Но които всички са дело на художници; Сами те казват за тях: Нека целуват телците ония, които жертват.
And now they sin, And make for themselves a molten image of their silver, By their own understanding—idols, A work of artisans—all of it, Of them they say, who [are] sacrificers among men, The calves let them kiss.
3 За това, ще бъдат като утринния облак, и като росата, която рано прехожда, Като прах, който вихрушката отвява от гумното, и като дим, губещ се из комин.
Therefore they are as a cloud of the morning, And as dew, rising early, going away, As chaff tossed about out of a floor, And as smoke out of a window.
4 Но аз съм Господ твой Бог от времето, когато беше ти в Египетската земя; Друг Бог освен Мене да не познаеш, Защото освен Мене няма спасител.
And I [am] your God YHWH from the land of Egypt, And you do not know a God besides Me, And a Savior—there is none except Me.
5 Аз съм познал ходенето ти в пуситнята, В много сухата земя.
I have known you in a wilderness, In a land of droughts.
6 Според както пасяха, така се наситиха; Наситиха се, и сьрцето им се надигна; За това Ме забравиха.
They are satiated according to their feedings, They have been satiated, And their heart is lifted up, Therefore they have forgotten Me,
7 По тая причина станах за тях като лъв, Като леопард ще дебна на път;
And I am to them as a lion, I look out as a leopard by the way.
8 Ще ги срещна като мечка, лишена от малките си, И ще разкъсам булото на сърцето им; Там ще ги погълна като лъвица; Див звяр ще ги разкъса.
I meet them as a bereaved bear, And I tear the enclosure of their heart, And I consume them there as a lioness, A beast of the field tears them.
9 Гибелно е за тебе, Израилю, Дето се противиш на Мене, твоята помощ.
You have destroyed yourself, O Israel, But in Me [is] your help;
10 А сега де е царят ти? - Та да те избави във всичките ти градове, - И съдиите ти, за които рече: Дай ми цар и началници?
Where [is] your king now—And he saves you in all your cities? And your judges of whom you said, Give a king and heads to me?
11 Дадох ти цар в негодуванието си, И махнах го в гнева си.
I give to you a king in My anger, And I take away in My wrath.
12 Беззаконието на Ефрема е скътано, Грехът му запазен в скривалище.
Bound up [is] the iniquity of Ephraim, Hidden [is] his sin,
13 Болки на раждаща жена ще го сполетят; Той е неразумен син, Не слиза на време в отвора на матката.
Pangs of a travailing woman come to him, He [is] not a wise son, For he does not remain [at] the time for the breaking forth of sons.
14 От силата на Шеол ще ги изкупя, От смърт ще ги избавя. О, смърт! де са язвите ти? О, Шеоле! де е погубителната ти сила? Колкото за това, аз няма да видя разкайване. (Sheol h7585)
Will I ransom them from the hand of Sheol? Will I redeem them from death? Where [is] your plague, O death? Where your destruction, O Sheol? Comfort is hid from My eyes. (Sheol h7585)
15 Ако и да е той плодовит повече от братята си, Пак източен вятър ще дойде, Вятър от Господа ще възлезе из пустинята, Та ще престане изворът му, И ще пресъхне кладенецът му; Неприятелят ще ограби всичките му съхранени отбрани съдове.
Though he produces fruit among brothers, An east wind comes in, a wind of YHWH, From a wilderness it is coming up, And it dries up his fountain, And his spring becomes dry, It—it spoils a treasure—every desirable vessel.
16 Самария ще носи наказанието си, Защото въстана против своя Бог; Ще паднат от меч, Младенците им ще бъдат разтрошени, И бременните им жени разпорени.
Samaria becomes desolate, Because she has been rebellious against her God, They fall by sword, Their sucklings are dashed in pieces, And its pregnant ones are ripped up!”
