Осия 11
1 Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, И из Египет повиках сина си.
Israil bala qeƣida, Mǝn uni sɵydüm, Xuning bilǝn oƣlumni Misirdin qiⱪixⱪa qaⱪirdim.
2 Колкото повече ги викаха пророците, Толкова повече те се оттегляха от тях; Жертваха на Ваалимите, И кадяха на ваяните идоли.
Biraⱪ ular [hǝlⱪimni] qaⱪiriwidi, Ular dǝrⱨal ⱨuzurumdin qiⱪip kǝtti; Ular «Baal»larƣa ⱪurbanliⱪ ⱪilixⱪa baxlidi, Oyma mǝbudlarƣa isriⱪ saldi.
3 При това, аз научих Ефрема да ходи Като го хващах за мишците му; Но не познаваха, че аз ги лекувах.
Əfraimƣa mengixni ɵgǝtküqi Ɵzüm idim, Uning ⱪolini tutup wǝ yɵlǝp — Biraⱪ ɵzini saⱪaytⱪuqining Mǝn ikǝnlikimni ular bilmidi.
4 Привлякох ги с човешки въжа, с връзки на любов, И бях за тях като ония, които изваждат хомота от челостите им, И сложих храна пред тях.
Mǝn adimǝtqilikning kɵyünüx rixtiliri bilǝn, Sɵygüning tarliri bilǝn ularning kɵnglini tartiwaldim; Mǝn ularƣa huddi engikidin boyunturuⱪni eliwǝtküqi birsidǝk bolƣanmǝn, Egilip Ɵzüm ularni ozuⱪlandurƣanmǝn.
5 Той няма да се върне в Египетската земя; Но Асириеца ще му бъде цар; Защото отказаха да се обърнат към Мене.
Ular Misirƣa ⱪaytidiƣan bolmamdu? Asuriyǝlik dǝrwǝⱪǝ ularning padixaⱨi bolidiƣan ǝmǝsmu? — Qünki ular yenimƣa ⱪaytixni rǝt ⱪildi!
6 Меч ще свирепее против гадовете му Та ще довърши силите му, и ще ги пояде, Поради собствените им намерения.
Ⱪiliq uning xǝⱨǝrliridǝ ⱨǝryan oynitilidu; [Dǝrwazisidiki] tɵmür baldaⱪlarni wǝyran ⱪilip yǝp ketidu; Bu ɵz ǝⱪillirining kasapitidur!
7 Людете ми решително отстъпват от Мене; Ако и да ги повикат пророците да гледат към Всевишния, Пак никой не се старае да се изправи.
Bǝrⱨǝⱪ, Mening hǝlⱪim Mǝndin qǝtlǝp ketixkǝ mǝptun boldi; Ular Ⱨǝmmidin Aliy Bolƣuqiƣa nida ⱪilip qaⱪirsimu, Lekin ⱨeqkim ularni kɵtürmǝydu.
8 Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адама? Как да те поставя като Севоим? Сърцето ми се промени дълбоко в Мене, Милосердието ми се запали.
Mǝn ⱪandaⱪmu seni taxlap ⱪoyimǝn, i Əfraim? Mǝn ⱪandaⱪmu seni [düxmǝngǝ] tapxurimǝn, i Israil?! Ⱪandaⱪmu seni Admaⱨ xǝⱨiridǝk ⱪilimǝn?! Seni ⱪandaⱪmu Zǝboim xǝⱨiridǝk bir tǝrǝp ⱪilimǝn?! Ⱪǝlbim iq-baƣrimda ⱪaynap ketiwatidu, Mening barliⱪ rǝⱨimdilliⱪim ⱪozƣiliwatidu!
9 Няма да изпълня намерението на пламенния си гняв, Няма пак да изтребя Ефрема; Защото аз съм Бог, а не човек, Светият всред тебе, И няма да дойда при тебе с гняв.
Ƣǝzipimning ⱪǝⱨrini yürgüzmǝymǝn, Ikkinqi yǝnǝ Əfraimni yoⱪatmaymǝn; Qünki Mǝn insan ǝmǝs, Tǝngridurmǝn, — Yǝni arangda bolƣan pak-muⱪǝddǝs Bolƣuqidurmǝn; Mǝn dǝrƣǝzǝp bilǝn kǝlmǝymǝn.
10 Те ще ходят след Господа, Който ще рикае като лъв; А когато изрикае, Тогава чадата ще бързат да дойдат от запад,
Ular Pǝrwǝrdigarning kǝynidin mangidu; U xirdǝk ⱨɵrkirǝydu; U ⱨɵrkirigǝndǝ, ǝmdi baliliri ƣǝrbtin titrigǝn ⱨalda kelidu;
11 Ще бързат да дойдат от Египет като птица, И от Асирийската земя като гълъб; И ще ги настаня пак в къщите им, казва Господ.
Ular Misirdin ⱪuxtǝk, Asuriyǝ zeminidin pahtǝktǝk titrigǝn ⱨalda qiⱪip kelidu; Xuning bilǝn ularni ɵz ɵylirigǝ makanlaxturimǝn, — dǝydu Pǝrwǝrdigar.
12 Ефрем ме окръжава с лъжи, И Израилевият дом с измама; И Юда още се колебае спрямо Бога, Спрямо Светият, който е верен.
Əfraim Meni yalƣan gǝpliri bilǝn kɵmüwetidu; Yǝⱨudamu Tǝngrigǝ, yǝni ixǝnqlik, Pak-Muⱪǝddǝs Bolƣuqiƣa tuturuⱪsiz boldi.
