Осия 11
1 Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, И из Египет повиках сина си.
I a Iharaira e tamariki ana i aroha ahau ki a ia i reira, a karangatia ana e ahau taku tama i Ihipa.
2 Колкото повече ги викаха пророците, Толкова повече те се оттегляха от тях; Жертваха на Ваалимите, И кадяха на ваяните идоли.
E karanga ana ratou i a ratou, e haere ke atu ana i a ratou: i patu whakahere ratou ki nga Paarimi, i tahu whakakakara ano ki nga whakapakoko.
3 При това, аз научих Ефрема да ходи Като го хващах за мишците му; Но не познаваха, че аз ги лекувах.
Otiia naku a Eparaima i ako ki te haere; i hikitia ratou e ahau ki runga ki oku ringa; heoi kihai ratou i mohio e rongoa ana ahau i a ratou.
4 Привлякох ги с човешки въжа, с връзки на любов, И бях за тях като ония, които изваждат хомота от челостите им, И сложих храна пред тях.
He taura tangata aku ki te kukume i a ratou, he here aroha: ko taku hoki ki a ratou ko ta te hunga e tango ana i te ioka i o ratou kauae; i hoatu ano e ahau he kai ki mua i a ratou.
5 Той няма да се върне в Египетската земя; Но Асириеца ще му бъде цар; Защото отказаха да се обърнат към Мене.
E kore ia e hoki atu ki te whenua o Ihipa; engari ko te Ahiriana hei kingi mona, mo ratou kihai i pai ki te hoki.
6 Меч ще свирепее против гадовете му Та ще довърши силите му, и ще ги пояде, Поради собствените им намерения.
Ka haua iho te hoari ki runga ki ona pa, whakamoti ai i ona tutaki a pau ake; na o ratou whakaaro hoki.
7 Людете ми решително отстъпват от Мене; Ако и да ги повикат пророците да гледат към Всевишния, Пак никой не се старае да се изправи.
A kei te tohe taku iwi ki te tahuri ke i ahau: ahakoa karangatia ratou ki te mea i runga rawa, kahore tetahi o ratou e whakanui i a ia.
8 Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адама? Как да те поставя като Севоим? Сърцето ми се промени дълбоко в Мене, Милосердието ми се запали.
Me pehea koe ka hoatu whakarere ai e ahau, e Eparaima, me pehea ka tukua ai koe e ahau, e Iharaira? Me pehea ka meinga ai koe e ahau kia rite ki Arema? me pehea ka waiho ai koe kia rite ki Tepoimi? kua puta ke toku ngakau i roto i ahau, ngiha tah i ano oku konohinohitanga.
9 Няма да изпълня намерението на пламенния си гняв, Няма пак да изтребя Ефрема; Защото аз съм Бог, а не човек, Светият всред тебе, И няма да дойда при тебе с гняв.
E kore toku riri e mura nei e puta, e kore ahau e hoki ki te whakangaro i a Eparaima: ko te Atua hoki ahau, ehara i te tangata, ko te Mea Tapu i waenganui i a koe: e kore ano ahau e tomo ki te pa.
10 Те ще ходят след Господа, Който ще рикае като лъв; А когато изрикае, Тогава чадата ще бързат да дойдат от запад,
Ka whaia e ratou a Ihowa, a ka hamama ia ano he raiona: ka hamama hoki ia, a ka haere wiri mai nga tamariki i te hauauru.
11 Ще бързат да дойдат от Египет като птица, И от Асирийската земя като гълъб; И ще ги настаня пак в къщите им, казва Господ.
Ka rere wiri mai ratou i Ihipa ano he manu, i te whenua o Ahiria ano he kukupa: ka whakanohoia ano hoki ratou e ahau ki o ratou whare, e ai ta Ihowa.
12 Ефрем ме окръжава с лъжи, И Израилевият дом с измама; И Юда още се колебае спрямо Бога, Спрямо Светият, който е верен.
Kua oti ahau te karapoti e Eparaima ki te teka, e te whare o Iharaira ki te tinihanga: engari a Hura kei runga i ta te Atua tana tikanga: kei te Mea Tapu ia, pono tonu.
