Осия 11
1 Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, И из Египет повиках сина си.
“When Israel was a young man I loved him, and I called my son out of Egypt.
2 Колкото повече ги викаха пророците, Толкова повече те се оттегляха от тях; Жертваха на Ваалимите, И кадяха на ваяните идоли.
The more they were called, the more they went away from me. They sacrificed to the Baals and burned incense to idols.
3 При това, аз научих Ефрема да ходи Като го хващах за мишците му; Но не познаваха, че аз ги лекувах.
Yet it was I who taught Ephraim to walk. It was I who lifted them up by their arms, but they did not know that I cared for them.
4 Привлякох ги с човешки въжа, с връзки на любов, И бях за тях като ония, които изваждат хомота от челостите им, И сложих храна пред тях.
I led them with cords of humanity, with bands of love. I was to them like someone who eased the yoke on their jaws, and I bent down to them and fed them.
5 Той няма да се върне в Египетската земя; Но Асириеца ще му бъде цар; Защото отказаха да се обърнат към Мене.
Will they not return to the land of Egypt? Will Assyria not rule over them because they refuse to return to me?
6 Меч ще свирепее против гадовете му Та ще довърши силите му, и ще ги пояде, Поради собствените им намерения.
The sword will fall on their cities and destroy the bars of their gates; it will destroy them because of their own plans.
7 Людете ми решително отстъпват от Мене; Ако и да ги повикат пророците да гледат към Всевишния, Пак никой не се старае да се изправи.
My people are determined to turn away from me. Though they call to the Most High, no one will help them.
8 Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адама? Как да те поставя като Севоим? Сърцето ми се промени дълбоко в Мене, Милосердието ми се запали.
How can I give you up, Ephraim? How can I hand you over, Israel? How can I make you like Admah? How can I make you like Zeboyim? My heart has changed within me; all my compassions have been stirred up.
9 Няма да изпълня намерението на пламенния си гняв, Няма пак да изтребя Ефрема; Защото аз съм Бог, а не човек, Светият всред тебе, И няма да дойда при тебе с гняв.
I will not execute my fierce anger; I will not again destroy Ephraim. For I am God and not a man; I am the Holy One among you, and I will not come in wrath.
10 Те ще ходят след Господа, Който ще рикае като лъв; А когато изрикае, Тогава чадата ще бързат да дойдат от запад,
They will follow Yahweh; and he will roar like a lion. When he roars, his children will come trembling from the west.
11 Ще бързат да дойдат от Египет като птица, И от Асирийската земя като гълъб; И ще ги настаня пак в къщите им, казва Господ.
They will come trembling like a bird from Egypt, like a dove from the land of Assyria. I will make them live in their homes—this is the declaration of Yahweh.
12 Ефрем ме окръжава с лъжи, И Израилевият дом с измама; И Юда още се колебае спрямо Бога, Спрямо Светият, който е верен.
Ephraim surrounds me with falsehood, and the house of Israel with deceit. But Judah is still going about with me, God, and is faithful to me, the Holy One.”
