Осия 11
1 Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, И из Египет повиках сина си.
When Israel was a childe, then I loued him, and called my sonne out of Egypt.
2 Колкото повече ги викаха пророците, Толкова повече те се оттегляха от тях; Жертваха на Ваалимите, И кадяха на ваяните идоли.
They called them, but they went thus from them: they sacrificed vnto Baalim, and burnt incense to images.
3 При това, аз научих Ефрема да ходи Като го хващах за мишците му; Но не познаваха, че аз ги лекувах.
I ledde Ephraim also, as one shoulde beare them in his armes: but they knewe not that I healed them.
4 Привлякох ги с човешки въжа, с връзки на любов, И бях за тях като ония, които изваждат хомота от челостите им, И сложих храна пред тях.
I led them with cordes of a man, euen with bandes of loue, and I was to them, as hee that taketh off the yoke from their iawes, and I laide the meat vnto them.
5 Той няма да се върне в Египетската земя; Но Асириеца ще му бъде цар; Защото отказаха да се обърнат към Мене.
He shall no more returne into the lande of Egypt: but Asshur shalbe his King, because they refused to conuert.
6 Меч ще свирепее против гадовете му Та ще довърши силите му, и ще ги пояде, Поради собствените им намерения.
And the sworde shall fall on his cities, and shall consume his barres, and deuoure them, because of their owne counsels.
7 Людете ми решително отстъпват от Мене; Ако и да ги повикат пророците да гледат към Всевишния, Пак никой не се старае да се изправи.
And my people are bent to rebellion against me: though they called them to the most hie, yet none at all would exalt him.
8 Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адама? Как да те поставя като Севоим? Сърцето ми се промени дълбоко в Мене, Милосердието ми се запали.
Howe shall I giue thee vp, Ephraim? howe shall I deliuer thee, Israel? how shall I make thee, as Admah? howe shall I set thee, as Zeboim? mine heart is turned within mee: my repentings are rouled together.
9 Няма да изпълня намерението на пламенния си гняв, Няма пак да изтребя Ефрема; Защото аз съм Бог, а не човек, Светият всред тебе, И няма да дойда при тебе с гняв.
I wil not execute ye fiercenesse of my wrath: I will not returne to destroy Ephraim: for I am God, and not man, the holy one in the middes of thee, and I will not enter into the citie.
10 Те ще ходят след Господа, Който ще рикае като лъв; А когато изрикае, Тогава чадата ще бързат да дойдат от запад,
They shall walke after the Lord: he shall roare like a lyon: when hee shall roare, then the children of the West shall feare.
11 Ще бързат да дойдат от Египет като птица, И от Асирийската земя като гълъб; И ще ги настаня пак в къщите им, казва Господ.
They shall feare as a sparrow out of Egypt, and as a doue of the lande of Asshur, and I will place them in their houses, sayth the Lord.
12 Ефрем ме окръжава с лъжи, И Израилевият дом с измама; И Юда още се колебае спрямо Бога, Спрямо Светият, който е верен.
Ephraim copasseth me about with lies, and the house of Israel with deceit: but Iudah yet ruleth with God, and is faithfull with the Saints.
