Осия 10

1 Израил е лоза, която се разпростира И дава изобилно плод; Колкото повече бяха плодовете му Толкова повече беше умножил жертвениците си; Колкото по-хубава беше земята му Толкова по-хубави беше направил идолските си стълпове.

Виноград благолозен Израиль, плод обилен его: по множеству плодов его умножи требища, по благотам земли его возгради капища.

2 Сърцето им е разделено; Сега ще се окажат виновни; Сам той ще разкопае жертвениците им, Ще строши идолските им стълпове.

Разделиша сердца своя, ныне погибнут: Сам раскопает требища их, сокрушатся кумиры их.

3 Сигурно сега ще рекат: Ние нямаме цар, защото не се боехме от Господа; Що прочее би ни ползвал цар?

Темже ныне рекут: несть царя в нас, яко не бояхомся Господа: царь же что сотворит нам?

4 Говорят празни думи, Като се кълнат лъжливо, когато правят завети; За това, осъждението пониква като отровна плевел В браздите на нивата.

Глаголяй словеса извинения ложная завещает завет: прозябнет суд аки троскот на лядине селней.

5 Самарийските жители ще се разтреперят, Поради телците на Вет-авен; (Т. е., Дом на суетата. Друго име за Ветил) Защото людете му и неговите жреци, Които се хвалеха с него поради славата му, Ще ридаят за него, понеже славата се изгуби от него.

У телца Дому Онова возобитают живущии в Самарии, яко плакашася людие его о нем: и якоже разгневаша его, порадуются о славе его, яко преселися от них.

6 Тоже и идольт ще бъде отведен в Асирия Като подарък на цар Ярива; Ефрем ще бъде засрамен, И Израил ще се посрами от своите разсъждения.

И связавше его, во Ассирию отведоша в дар царю Иариму: в дар Ефрем приимется, и усрамится Израиль о совете своем.

7 Колкото за Самария, царят й се отсече Като пяна отвърху вода.

Отверже Самариа царя своего, аки хврастие на лицы воды.

8 И високите места на Авен, Израилевият грях, ще се съсипят; Тръни и бодили ще поникнат върху жертвениците им; И те ще рекат на планините - Покрийте ни! И на хълмите - Паднете върху нас!

Извергутся требища Онова согрешения Израилева, терние и волчец возникнут на требищих их: и рекут к горам: покрыйте ны: и холмом: падите на ны.

9 Израилю, ти си съгрешил от дните на Гавая; Там застанаха и те; Но битката против беззаконниците не ги стигна в Гавая.

Отнележе холми, согреши Израиль: тамо сташа: не постигнет их на холме рать, на чада неправды.

10 Когато желая, ще ги накажа; И племената ще се съберат против тях, Когато бъдат вързани поради двете си беззакония.

Прииде наказати их по желанию Моему: и соберутся людие на ня, внегда наказатися им во двою неправдах своих.

11 Ефрем е научена юница, Която обича да вършее; Но Аз ще прекарам хомот върху нейния красив врат; Ще впрегна Ефрема; Юда ще оре; Яков ще разбива определените му буци.

Ефрем юница наученая, еже любити прение: Аз же найду на доброту выи ея, наступлю на Ефрема, умолчу о Иуде, укрепится себе Иаков.

12 Посейте за себе си по правда, Пожънете с милост, Разработете престоялата си земя; Защото е време да потърсите Господа, Докле дойде и ви научи правда.

Сейте себе в правду, соберите плод живота, просветите себе свет ведения, дондеже время, взыщите Господа, дондеже приидут вам жита правды.

13 Орахте нечестие, пожънахте беззаконие, Ядохте плода от лъжата; Защото си уповал на своя си път, На многото си силни мъже.

Вскую премолчасте нечестие, и неправды его оымасте, изядосте плод лжив? Яко уповал еси на оружие твое, во множестве силы твоея.

14 За това, метеж ще се повдигне между племената ти, И всичките ти крепости ще се разорят Както Салман разори Вет-арвел в деня на боя, - Когато майката биде смазана заедно с чадата си.

И востанет пагуба в людех твоих, и вся ограды твоя погибнут, якоже (погибе) князь Саламан от дому Иеровоамля, во дни ратны матерь о чада разбиша:

15 Така ще ви стори Ветил Поради крайното ви беззаконие; Рано Израилевият цар съвсем ще се отсече.

тако сотворю вам, Доме Израилев, от лица неправды злоб ваших.