Евреи 1
1 Бог, Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,
God, who in ancient days spoke to our ancestors in the prophets, at many different times and by various methods,
2 в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото направи световете, (aiōn g165)
has at the end of these days spoken to us in a Son whom he appointed heir of all things; through whom also he made the universe. (aiōn g165)
3 Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо,
He being an emanation of God’s glory and stamp of his substance, and upholding the universe by the utterances of his power, after by himself making purification of our sins, has taken his seat on the right hand of the Majesty on High.
4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното.
He is as much superior to the angels as the name that he has inherited surpasses theirs.
5 Защото, кому от ангелите е рекъл Бог някога:
For to what angel did God ever say, Thou art my son; this day have I become thy Father? and again, I will be a father to him, and he shall be to me a son?
6 А когато въвежда Първородния във вселената, казва:
And further, when he brought the firstborn into the habitable world, he said, Let all the angels of God worship him.
7 И за ангелите казва:
While of the angels he said, He makes his angels into winds, His ministering servants into flames of fire.
But to the Son he says. Thy throne, O God, is forever and ever, And the scepter of thy kingdom is the scepter of justice. (aiōn g165)
9 Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; За това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя".
Thou hast loved righteousness and hated lawlessness; Therefore did God, thy God, anoint thee with the oil of gladness beyond thy comrades.
10 И пак: "В началото Ти, Господи си основал земята, И делото на твоите ръце е небето;
And, Thou, O Lord, in the beginning didst lay the foundations of the earth, And the heavens are the work of thy hands.
11 Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш; Да! те всички ще овехтяват като дреха,
They will perish, but thou remainest; They all will grow old like a garment,
12 И като одежда ще ги свиеш, И те ще бъдат изменени; Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
Like a mantle thou wilt fold them up, And like a garment they will be changed. But thou art the same, And thy years will never fail.
13 А кому от ангелите е рекъл някога:
To which of the angels has he ever said, Sit at my right hand, Till I make thy foes a footstool for thy feet?
14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?
Are they not all ministering spirits, sent forth for service in behalf of those who are about to inherit salvation?
