Евреи 1
1 Бог, Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,
God, who at sundry times and in divers manners spake in time past unto the fathers by the prophets,
2 в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото направи световете, (aiōn g165)
Hath in these last days spoken unto us by [his] Son, whom he hath appointed heir of all things, by whom also he made the worlds; (aiōn g165)
3 Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо,
Who being the brightness of [his] glory, and the express image of his person, and upholding all things by the word of his power, when he had by himself purged our sins, sat down on the right hand of the Majesty on high;
4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното.
Being made so much better than the angels, as he hath by inheritance obtained a more excellent name than they.
5 Защото, кому от ангелите е рекъл Бог някога:
For unto which of the angels said he at any time, Thou art my Son, this day have I begotten thee? And again, I will be to him a Father, and he shall be to me a Son?
6 А когато въвежда Първородния във вселената, казва:
And again, when he bringeth in the firstbegotten into the world, he saith, And let all the angels of God worship him.
7 И за ангелите казва:
And of the angels he saith, Who maketh his angels spirits, and his ministers a flame of fire.
But unto the Son [he saith], Thy throne, O God, [is] for ever and ever: a sceptre of righteousness [is] the sceptre of thy kingdom. (aiōn g165)
9 Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; За това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя".
Thou hast loved righteousness, and hated iniquity; therefore God, [even] thy God, hath anointed thee with the oil of gladness above thy fellows.
10 И пак: "В началото Ти, Господи си основал земята, И делото на твоите ръце е небето;
And, Thou, Lord, in the beginning hast laid the foundation of the earth; and the heavens are the works of thine hands:
11 Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш; Да! те всички ще овехтяват като дреха,
They shall perish; but thou remainest; and they all shall wax old as doth a garment;
12 И като одежда ще ги свиеш, И те ще бъдат изменени; Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
And as a vesture shalt thou fold them up, and they shall be changed: but thou art the same, and thy years shall not fail.
13 А кому от ангелите е рекъл някога:
But to which of the angels said he at any time, Sit on my right hand, until I make thine enemies thy footstool?
14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?
Are they not all ministering spirits, sent forth to minister for them who shall be heirs of salvation?
