Евреи 6
1 Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,
Wherfore let vs leave ye doctryne pertayninge to the beginninge of a Christen man and let vs go vnto perfeccio and now no more laye the foundacio of repentaunce from deed workes and of fayth towarde God
of baptyme of doctryne and of layinge on of hondes and of resurreccion from deeth and of eternall iudgemet. (aiōnios g166)
3 И това ще строим, ако Бог позволи.
And so will we do yf God permitte.
4 Защото за тия, които еднаж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух
For it is not possible yt they which were once lyghted and have tasted of the hevenly gyft and were become partetakers of the holy goost
5 и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, (aiōn g165)
and have tasted of the good worde of God and of the power of the worlde to come: (aiōn g165)
6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
yf they faule shuld be renued agayne vnto repentaunce: for as moche as they have (as concerninge them selves) crucified the sonne of God a fresshe makynge a mocke of him.
7 Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
For that erth which drinketh in the rayne wich cometh ofte vpon it and bringeth forth erbes mete for them that dresse it receaveth blessynge of god.
8 но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
But that grounde which beareth thornes and bryars is reproved and is nye vnto cursynge: whose ende is to be burned.
9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.
Neverthelesse deare frendes we trust to se better of you and thynges which accompany saluacion though we thus speake.
10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
For god is not vnrighteous that he shuld forget youre worke and laboure that procedeth of love which love shewed in his name which have ministred vnto the saynctes and yet minister
11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;
Yee and we desyre that every one of you shew the same diligence to the stablysshynge of hope even vnto the ende:
12 да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.
that ye faynt not but folowe them which thorow fayth and pacience inheret the promyses.
13 Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:
For when god made promes to Abraham because he had no greater thinge to sweare by he sware by him silfe
14 "Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".
sayinge: Surely I will blesse the and multiply the in dede.
15 И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.
And so after that he had taryed a longe tyme he enioyed the promes.
16 Защото както, човеците се кълнат в някого по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, туря край на всеки спор между тях,
Men verely sweare by him that is greater then them selves and an othe to confyrme the thynge ys amonge them an ende of all stryfe.
17 така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,
So god willynge very aboundanly to shewe vnto the heyres of promes the stablenes of his counsayle he added an othe
18 така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърдчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;
that by two immutable thinges (in which it was vnpossible that god shuld lye) we myght have parfect consolacion which have fled for to holde fast the hope that is set before vs
19 която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;
which hope we have as an ancre of the soule both sure and stedfast. Which hope also entreth in into tho thynges which are with in the vayle
