Евреи 6
1 Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,
Therefore, interrupting an explanation of the basics of Christ, let us consider what is more advanced, not presenting again the fundamentals of repentance from dead works, and of faith toward God,
of the doctrine of baptism, and also of the imposition of hands, and of the resurrection of the dead, and of eternal judgment. (aiōnios g166)
3 И това ще строим, ако Бог позволи.
And we shall do this, if indeed God permits it.
4 Защото за тия, които еднаж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух
For it is impossible for those who were once illuminated, and have even tasted of the heavenly gift, and have become sharers in the Holy Spirit,
5 и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, (aiōn g165)
who, despite having tasted the good Word of God and the virtues of the future age, (aiōn g165)
6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
have yet fallen away, to be renewed again to penance, since they are crucifying again in themselves the Son of God and are still maintaining pretenses.
7 Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
For the earth accepts a blessing from God, by drinking in the rain that often falls upon it, and by producing plants that are useful to those by whom it is cultivated.
8 но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
But whatever brings forth thorns and briers is rejected, and is closest to what is accursed; their consummation is in combustion.
9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.
But from you, most beloved, we are confident that there will be things better and closer to salvation; even though we speak in this way.
10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
For God is not unjust, such that he would forget your work and the love that you have shown in his name. For you have ministered, and you continue to minister, to the saints.
11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;
Yet we desire that each one of you display the same solicitude toward the fulfillment of hope, even unto the end,
12 да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.
so that you may not be slow to act, but instead may be imitators of those who, through faith and patience, shall inherit the promises.
13 Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:
For God, in making promises to Abraham, swore by himself, (because he had no one greater by whom he might swear),
14 "Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".
saying: “Blessing, I shall bless you, and multiplying, I shall multiply you.”
15 И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.
And in this way, by enduring patiently, he secured the promise.
16 Защото както, човеците се кълнат в някого по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, туря край на всеки спор между тях,
For men swear by what is greater than themselves, and an oath as confirmation is the end of all their controversy.
17 така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,
In this matter, God, wanting to reveal more thoroughly the immutability of his counsel to the heirs of the promise, interposed an oath,
18 така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърдчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;
so that by two immutable things, in which it is impossible for God to lie, we may have the strongest solace: we who have fled together so as to hold fast to the hope set before us.
19 която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;
This we have as an anchor of the soul, safe and sound, which advances even to the interior of the veil,
