Евреи 3

1 Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

For this reason, holy brothers, partakers of a heavenly calling, consider the Apostle and Chief Priest of our profession, Christ Jesus,

2 Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

being faithful to Him who appointed Him, as also Moses [was] in all His house.

3 Понеже Той се удостои със слава толкоз по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от почитта що има къщата.

For this One has been counted worthy of more glory than Moses, inasmuch as He who builds it has more honor than the house.

4 Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

For every house is built by someone, and He who built all things [is] God,

5 И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори по-после;

and Moses [was] indeed steadfast in all His house, as an attendant, for a testimony of those things that were to be spoken—

6 а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

but Christ, as a Son over His house, whose house we are, if we hold fast the boldness and the rejoicing of the hope to the end.

7 Затова, както казва Светият Дух:

For this reason, as the Holy Spirit says, “Today, if you may hear His voice—

8 Не закоравявайте сърдцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

you may not harden your hearts, as in the provocation, in the day of the temptation in the wilderness,

9 Гдето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.

in which your fathers tempted Me; they proved Me, and saw My works [for] forty years;

10 Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждавате със сърдцата си, Те не са познали Моите пътища;

for this reason I was grieved with that generation and said, They always go astray in [their] heart, and these have not known My ways;

11 Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".

so I swore in My anger, They will [not] enter into My rest.”

12 Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърдце, което да отстъпи от живия Бог;

Watch out, brothers, lest there will be in any of you an evil heart of unbelief in the falling away from the living God,

13 но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

but exhort one another every day, while [it] is called “Today,” that none of you may be hardened by the deceitfulness of sin,

14 Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

for we have become partakers of the Christ, if we may hold fast the confidence [we had] at the beginning to the end,

15 докато се казва:

as it is said, “Today, if you may hear His voice, you may not harden your hearts, as in the provocation.”

16 Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

For who [were those], having heard, [that] provoked, but not all those having come out of Egypt through Moses?

17 А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

But with whom was He grieved forty years? Was it not with those who sinned, whose carcasses fell in the wilderness?

18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

And to whom did He swear that they will not enter into His rest, except to those who did not believe?

19 И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.

And we see that they were not able to enter in because of unbelief.