Евреи 2

1 Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да го изгубим някога.

Тога ради ваља нам већма пазити на речи које слушамо, да како не отпаднемо.

2 Защото словото изговорено чрез ангели стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,

Јер ако је оно што је говорено преко анђела утврђено, и сваки преступак и оглушак праведну плату примио:

3 то как ще избегнем ние, ако пренебрегваме едно толкова велико спасение, което отначало прогласено он Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха чули:

Како ћемо побећи на маривши за толико спасење? Које поче Господ проповедати, и они који су чули потврдише међу нама,

4 като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни, велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?

Кад и Бог посведочи и знацима и чудесима и различитим силама, и Духа Светог раздељивањем по својој вољи.

5 Защото не на ангели подчини бъдещия свят, за който говорим;

Јер Бог не покори анђелима васиони свет, који иде и о коме говоримо.

6 но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?

Али неко посведочи негде говорећи: Шта је човек да га се опоменеш, или син човечији да га обиђеш?

7 Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;

Умалио си га малим нечим од анђела, славом и части венчао си га, и поставио си га над делима руку својих:

8 Всичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.

Све си покорио под ноге Његове. А кад Му покори све, ништа не остави Њему непокорено; али сад још не видимо да Му је све покорено.

9 Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.

А умањеног малим чим од анђела видимо Исуса, који је за смрт што поднесе венчан славом и части, да би по благодати Божијој за све окусио смрт.

10 Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.

Јер приликоваше Њему за ког је све и кроз ког је све, који доведе многе синове у славу, да доврши Поглавара спасења њиховог страдањем.

11 Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя.

Јер и Онај који освећује, и они који се освећују, сви су од Једног; заради тог узрока не стиди се назвати их браћом

12 казвайки: "Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието";

Говорећи: Објавићу име Твоје браћи својој, и посред цркве запеваћу Те.

13 и пак:

И опет: Ја ћу се у Њега уздати. И опет: Ево ја и деца моја коју ми је дао Бог.

14 И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола,

Будући, пак, да деца имају тело и крв, тако и Он узе део у томе, да смрћу сатре оног који има државу смрти, то јест ђавола;

15 и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.

И да избави оне који год од страха смрти у свему животу бише робови.

16 (Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство).

Јер се заиста не примају анђели, него се прима семе Авраамово.

17 Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.

Зато беше дужан у свему да буде као браћа, да буде милостив и веран поглавар свештенички пред Богом, да очисти грехе народне.

18 Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.

Јер у чему пострада и искушан би у ономе може помоћи и онима који се искушавају.