Евреи 2

1 Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да го изгубим някога.

Because of this it is more abundantly necessary to take heed to the things heard, lest we may drift away,

2 Защото словото изговорено чрез ангели стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,

for if the word being spoken through messengers became steadfast, and every transgression and disobedience received a just repayment,

3 то как ще избегнем ние, ако пренебрегваме едно толкова велико спасение, което отначало прогласено он Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха чули:

how will we escape, having neglected such great salvation? Which having received [that] spoken through the LORD [from] the beginning, was confirmed to us by those having heard,

4 като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни, велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?

God also bearing joint-witness both with signs and wonders, and manifold powers, and distributions of the Holy Spirit, according to His will.

5 Защото не на ангели подчини бъдещия свят, за който говорим;

For He did not subject the coming world to messengers, concerning which we speak,

6 но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?

and one in a certain place testified fully, saying, “What is man, that You are mindful of him, Or a son of man, that You look after him?

7 Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;

You made him [a] little less than messengers, You crowned him with glory and honor, And set him over the works of Your hands,

8 Всичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.

You put all things in subjection under his feet,” for in the subjecting to Him all things, He left nothing to Him unsubjected, but now we do not yet see all things subjected to Him,

9 Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.

and we see Him who was made [a] little less than messengers—Jesus—because of the suffering of death, having been crowned with glory and honor, that by the grace of God He might taste of death for everyone.

10 Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.

For it was fitting to Him, because of whom [are] all things, and through whom [are] all things, bringing many sons to glory, to make the author of their salvation perfect through sufferings,

11 Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя.

for both He who is sanctifying and those sanctified [are] all of one, for which cause He is not ashamed to call them brothers,

12 казвайки: "Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието";

saying, “I will declare Your Name to My brothers, In the midst of an assembly I will sing praise to You”; and again, “I will be trusting on Him”;

13 и пак:

and again, “Behold, I and the children that God gave to Me.”

14 И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола,

Seeing, then, the children have partaken of flesh and blood, He Himself also took part of the same in like manner, that through death He might destroy him having the power of death—that is, the Devil—

15 и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.

and might deliver those, whoever, with fear of death, throughout all their life, were subjects of bondage,

16 (Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство).

for doubtless, He does not lay hold of messengers, but He lays hold of [the] seed of Abraham,

17 Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.

for this reason it seemed necessary to Him to be made like the brothers in all things, that He might become a kind and faithful Chief Priest in the things related to God, to make propitiation for the sins of the people,

18 Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.

for in that He suffered, Himself being tempted, He is able to help those who are tempted.