Евреи 12
1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,
Therefore let’s also, seeing we are surrounded by so great a cloud of witnesses, lay aside every weight and the sin which so easily entangles us, and let’s run with perseverance the race that is set before us,
2 като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.
looking to Jesus, the author and perfecter of faith, who for the joy that was set before him endured the cross, despising its shame, and has sat down at the right hand of the throne of God.
3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,
For consider him who has endured such contradiction of sinners against himself, that you don’t grow weary, fainting in your souls.
4 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.
You have not yet resisted to blood, striving against sin.
5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;
You have forgotten the exhortation which reasons with you as with children, “My son, don’t take lightly the chastening of the Lord, nor faint when you are reproved by him;
6 Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",
for whom the Lord loves, he disciplines, and chastises every son whom he receives.”
7 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?
It is for discipline that you endure. God deals with you as with children, for what son is there whom his father doesn’t discipline?
8 Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.
But if you are without discipline, of which all have been made partakers, then you are illegitimate, and not children.
9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?
Furthermore, we had the fathers of our flesh to chasten us, and we paid them respect. Shall we not much rather be in subjection to the Father of spirits and live?
10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той
For they indeed for a few days disciplined us as seemed good to them, but he for our profit, that we may be partakers of his holiness.
11 Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.
All chastening seems for the present to be not joyous but grievous; yet afterward it yields the peaceful fruit of righteousness to those who have been trained by it.
12 Затова "укрепете немощните ръце и отслабналите колена",
Therefore lift up the hands that hang down and the feeble knees,
13 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.
and make straight paths for your feet, so what is lame may not be dislocated, but rather be healed.
14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.
Follow after peace with all men, and the sanctification without which no man will see the Lord,
15 И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него;
looking carefully lest there be any man who falls short of the grace of God, lest any root of bitterness springing up trouble you and many be defiled by it,
16 да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;
lest there be any sexually immoral person or profane person, like Esau, who sold his birthright for one meal.
17 понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си.
For you know that even when he afterward desired to inherit the blessing, he was rejected, for he found no place for a change of mind though he sought it diligently with tears.
18 Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема и пламнала в огън, нито до тъмнина и буря,
For you have not come to a mountain that might be touched and that burnt with fire, and to blackness, darkness, storm,
19 нито до тръбен звук и глас на думи; такъв, щото ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;
the sound of a trumpet, and the voice of words; which those who heard it begged that not one more word should be spoken to them,
20 (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";
for they could not stand that which was commanded, “If even an animal touches the mountain, it shall be stoned”.
21 и толкоз страшна беше гледката, щото Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");
So fearful was the appearance that Moses said, “I am terrified and trembling.”
22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,
But you have come to Mount Zion and to the city of the living God, the heavenly Jerusalem, and to innumerable multitudes of angels,
23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,
to the festal gathering and assembly of the firstborn who are enrolled in heaven, to God the Judge of all, to the spirits of just men made perfect,
24 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.
to Jesus, the mediator of a new covenant, and to the blood of sprinkling that speaks better than that of Abel.
25 Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата!
See that you don’t refuse him who speaks. For if they didn’t escape when they refused him who warned on the earth, how much more will we not escape who turn away from him who warns from heaven,
26 Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".
whose voice shook the earth then, but now he has promised, saying, “Yet once more I will shake not only the earth, but also the heavens.”
27 А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.
This phrase, “Yet once more” signifies the removing of those things that are shaken, as of things that have been made, that those things which are not shaken may remain.
28 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;
Therefore, receiving a Kingdom that can’t be shaken, let’s have grace, through which we serve God acceptably, with reverence and awe,
29 защото нашият Бог е огън, който пояжда.
for our God is a consuming fire.
