Евреи 12
1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,
Wherfore let vs also (seynge that we are copased with so great a multitude of witnesses) laye awaye all that presseth doune and the synne that hageth on and let vs rune with paciece vnto the battayle yt is set before vs
2 като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.
lokynge vnto Iesus the auctor and fynnyssher of oure fayth which for the ioye that was set before him abode the crosse and despysed the shame and is set doune on the right honde of ye trone of God.
3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,
Consider therfore how that he endured suche speakinge agaynst him of synners lest ye shuld be weried and faynte in youre myndes.
4 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.
For ye have not yet resisted vnto bloud sheddinge stryvinge agaynst synne.
5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;
And ye have forgotten the consolacion which speaketh vnto you as vnto chyldren: My sonne despyse not the chastenynge of the Lorde nether faynt when thou arte rebuked of him:
6 Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",
For whom the Lorde loveth him he chasteneth: yee and he scourgeth every sonne that he receaveth.
7 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?
Yf ye endure chastninge God offereth him selfe vnto you as vnto sonnes. What sonne is that whom the father chasteneth not?
8 Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.
If ye be not vnder correccio (where of all are part takers) then are ye bastardes and not sonnes.
9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?
Moreover seynge we had fathers of oure flesshe which corrected vs and we gave them reverence: shuld we not moche rather be in subieccion vnto the father of spretuall gyftes that we myght live?
10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той
And they verely for a feaue dayes nurtred vs after their awne pleasure: but he learneth vs vnto that which is proffitable that we myght receave of his holines.
11 Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.
No manner chastisynge for the present tyme semeth to be ioyeous but greveous: neverthelesse afterwarde it bryngeth the quyet frute of rightewesnes vnto them which are therin exercysed.
12 Затова "укрепете немощните ръце и отслабналите колена",
Stretch forthe therfore agayne the hondes which were let doune and the weake knees
13 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.
and se that ye have strayght steppes vnto youre fete lest eny haltinge turne out of ye waye: yee let it rather be healed.
14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.
Embrace peace with all men and holynes: with out the which no man shall se the Lorde.
15 И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него;
And looke to that no man be destitue of the grace of God and that no rote of bitternes springe vp and trouble and therby many be defiled:
16 да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;
and that there be no fornicator or vnclene person as Esau which for one breakfast solde his birthright.
17 понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си.
Ye knowe how that afterwarde when he wolde have inherited the blessinge he was put by and he foude no meanes to come therby agayne: no though he desyred it with teares.
18 Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема и пламнала в огън, нито до тъмнина и буря,
For ye are not come vnto the mounte that can be touched and vnto burninge fyre nor yet to myst and darcknes and tempest of wedder
19 нито до тръбен звук и глас на думи; такъв, щото ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;
nether vnto the sounde of a trope and the voyce of wordes: which voyce they that hearde it wisshed awaye that the comunicacion shuld not be spoken to them.
20 (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";
For they were not able to abyde that which was spoken. If a beast had touched the mountayne it must have bene stoned or thrust thorowe with a darte:
21 и толкоз страшна беше гледката, щото Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");
eve so terreble was ye sight which appered. Moses sayde I feare and quake.
22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,
But ye are come vnto the moute Sion and to the citie of the livinge god the celestiall Ierusalem: and to an innumerable sight of angels
23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,
and vnto the congregacion of ye fyrst borne sonnes which are writte in heven and to God the iudge of all and to the spretes of iust and parfecte men
24 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.
and to Iesus the mediator of the newe testament and to the spryncklynge of bloud that speaketh better then the bloud of Abell.
25 Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата!
Se that ye despise not him yt speaketh. For yf they escaped not which refused him that spake on erth: moche more shall we not escape yf we turne awaye fro him yt speaketh fro heve:
26 Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".
whose voyce the shouke the erth and now declareth sayinge: yet once more will I shake not the erth only but also heven.
27 А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.
No dout yt same that he sayth yet once more signifieth the removinge a waye of those thinges which are shaken as of thinges which have ended their course: that the thynges which are not shaken maye remayne.
28 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;
Wherfore if we receave a kyngdom which is not moved we have grace wherby we maye serve god and please him with reverence and godly feare.
29 защото нашият Бог е огън, който пояжда.
For oure god is a consumynge fyre.
