Евреи 12
1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,
Seeing then that we are encircled with this great cloud of witnesses, let us also lay aside every weight, and the sin that clings about us. Let us run with patience the race that is set before us,
2 като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.
looking unto Jesus, the pioneer and perfecter of our faith, who for the joy that was set before him endured a cross, despising shame, and has now taken his seat at the right hand of the throne of God.
3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,
Compare yourselves with him who endured such hostility against himself at the hands of sinners, lest you grow weary, fainting in your souls.
4 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.
Not yet have you resisted unto blood in your fight against sin;
5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;
and have you forgotten the exhortation which reasons with you as sons? My son, do not despise the training of the Lord, Nor faint when he corrects you;
6 Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",
For it is those whom he loves that he disciplines, And he scourges every son whom he acknowledges.
7 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?
It is for discipline that you are enduring these sufferings. God is dealing with you as sons. For what son is there whom his father does not discipline?
8 Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.
If you are left without discipline, in which all children share, then are you bastards and not sons.
9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?
Furthermore, our earthly fathers used to discipline us, and we gave them reverence. Shall we not much rather be in subjection to the Father of spirits, and live?
10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той
For they only disciplined us for a few days, as seemed good to them; but he does it for our profit, that we may share his holiness.
11 Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.
Now no discipline seems for the present to be joyous, but grievous; but afterward it yields the peaceable fruits of righteousness to those who have been trained under it.
12 Затова "укрепете немощните ръце и отслабналите колена",
Wherefore lift up your listless hands, strengthen your feeble knees;
13 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.
make straight path for your feet, so that what is lame may not be put out of joint, but rather be healed.
14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.
Run swiftly after peace with all men, and holiness, without which no man shall see the Lord.
15 И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него;
Look carefully that there be no one who falls back from the grace of God; that no root of bitterness springs up to trouble you, and by its means many become defiled.
16 да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;
Take care lest there be any fornicator or scorner like Esau among you, who for one meal sold his birthright.
17 понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си.
For you know that even when he afterward desired to inherit the blessing, he was rejected; he found no room for repentance, though he sought it earnestly, with tears.
18 Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема и пламнала в огън, нито до тъмнина и буря,
For you are not come to a palpable and enkindled fire,
19 нито до тръбен звук и глас на думи; такъв, щото ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;
nor to gloom and darkness and tempest and the blare of a trumpet and an audible voice. Those who heard that voice entreated that no word more should be spoken to them.
20 (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";
For they could not endure that which was enjoined, Even if a wild beast touches the mountain it shall be stoned to death;
21 и толкоз страшна беше гледката, щото Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");
and so terrible was the scene that Moses said, I exceedingly fear and tremble.
22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,
On the contrary you are come to Mount Zion, the city of the living God, the heavenly Jerusalem, to innumerable hosts of angels,
23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,
to the festal assemblage and church of the firstborn, registered in heaven, to a Judge who is God of all, to the spirits of just men made perfect,
24 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.
to Jesus the Mediator of the New Covenant, and to his sprinkled Blood whose message cries louder than that of Abel.
25 Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата!
See that you do not refuse him who is speaking. For if they did not escape punishment when they refused to listen to their instructor on earth, much less shall we escape if we turn away from him who is teaching us from heaven;
26 Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".
whose voice then shook the earth, but now he has promised, saying, Once again, once for all, I make not only earth, but heaven also to tremble.
27 А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.
That phrase, "Once again," signifies the removal of the things which can be shaken, created things, in order that the things which cannot be shaken may remain.
28 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;
Wherefore since we are receiving a kingdom which is unshakable, let us give thanks, and so offer acceptable worship to God, with holy awe and fear,
29 защото нашият Бог е огън, който пояжда.
FOR INDEED OUR GOD IS A CONSUMING FIRE.
