Евреи 11
1 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме,
Minu kinsundula tula diana dingolo mu bima, biobi bi nsiwulungu diana ayi ayi kikinina ti wutambudi bima ka diambu ko bimonikini ko.
2 Защото поради нея за старовременните добре се свидетелствуваше.
Mu diambu di minu bakulu batelomono kimbangi.
3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща. (aiōn g165)
Mu diambu di minu tuzabidi ti nza yivangulu mu mbembo yi Nzambi, ayi, bima bioso biobi bieti monika bivangimina mu biobi kabi monikanga ko. (aiōn g165)
4 С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.
Mu diambu di minu, Abeli wutambika kuidi Nzambi dikaba diyoko dilutidi dimboti viokila ditambika Kayini. Mu diambu di minu Nzambi kammonina mutu wusonga bu katelama niandi veka kimbangi ti wukikinina makaba mandi. Ayi mu diambu di minu Abeli wukidi yoluka diaka, ka diambu ko wufua kuandi.
5 С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.
Mu diambu di minu, Enoki wukatulu mu diambu kabika mona lufua. Basia kummona ko bila Nzambi wunkatula. Muaki tuamina kakatulu, bantelimina kimbangi kiaki: Niandi wumonisa Nzambi khini.
6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.
Muaki mutu kambulu minu kalendi monisa Nzambi khini ko. Bila bulutidi mboti ti woso mutu tidi fikama Nzambi kawilukila ti Nzambi widi ayi kafueti wilukila ti niandi wumfutanga batu boso bankuntombanga.
7 С вяра Ное, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.
Mu diambu di minu, mu thangu Nzambi kalubula Nowa mu mambu momo katueni mona, wukinzika Nzambi ayi wutunga masuwa mu diambu di vukisa nzoꞌandi. Mu minu kiandi, wuzengila nza nkanu ayi wukituka mvingidi wu kiuka ki busonga kintotukilanga mu minu.
8 С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.
Mu diambu di minu, Abalahami wutumamana, bu katelo, mu kuenda ku tsi yoyi kafueti tambula banga kiuka; ka diambu ko kasia zaba ko kuevi kankuenda.
9 С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.
Mu diambu di minu niandi wuzingila mu kinzenza mu tsi yi tsila; wuzingila mu zinzo zingoto va kimosi ayi Isaki ayi Yakobi; bobo baba mu tsila yimosi banga niandi.
10 Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.
Bila niandi wuvingila divula didi zifundasio ziozi zilendi nikuka ko. Nzambi niandi nkubiki ayi ntungi wu divula beni.
11 С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.
Mu diambu di minu; Sala mamvandi, wubaka zingolo zi butila ka diambu ko mimvu mi butila mivioka; bila wumona ti mutu wowo wuvana tsila widi wukuikama.
12 Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.
Diawu mu mutu wumosi, mutu wowo wuyika nunu, wuba nduka mu fua, mu butukila nkuna wu batu bobo baviokidi zimbuetete zi Diyilu ayi baviokidi tsengisini yidi va disimu di mbu, yilendi baka bu tangulu ko.
13 Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.
Batu bobo bafuila mu minu mu kambu baka bima biobi baba vanina tsila, vayi bamona biawu ayi bavana biawu mboti buna bakidi thama ayi bawu veka bazaba ti badi banzenza ayi minkibi vava ntoto.
14 А ония, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;
Batu bantubila bobo bammonisa bumboti ti tsi awu veka bantomba.
15 и ако наистина, така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.
Bila enati beti yindula tsi yoyi batotukila nganu babaka diluaku di buela mu vutuka.
16 Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.
Vayi buabu tsi yi kitoko bantomba, tsi yi diyilu. Diawu Nzambi kamonanga tsoni ko ti bantedila Nzambi awu, bila wuba kubikila divula.
17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син,
Mu diambu di minu, Abalahami wutambika Isaki banga dikaba diyoko mu thangu Nzambi kantota. Niandi wutambula tsila vayi wuba wukubama mu tambika muanꞌandi wumosi kaka.
18 оня, комуто беше казано: " По Исаака ще се наименува твоето потомство".
Ka diambu ko Nzambi wunkamba: Mu Isaki wela bakila nkuna.
19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите,
Abalahami wumona ti Nzambi beki lulendo lu fulukisila Isaki mu bafua. Bukiedika Abalahami wutambula Isaki bu bamfulukisa.
20 С вяра Исаак благослови, Якова и Исава даже за бъдещите неща.
Mu diambu di minu, Isaki wusakumuna Yakobi ayi Esawu mu diambu di mambu momo mankuiza ku ntuala.
21 С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Йосифовите синове и поклони се Богу подпирайки се върху края на тоягата си.
Mu diambu di minu, Yakobi, tuamina lufua luandi, wusakumuna kadika muana wu Zozefi ayi wusambila Nzambi bu kasingimina mutsongi ntiꞌandi.
22 С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.
Mu diambu di minu, Zozefi, bu kamona ti weka nduka fua, wuyolukila thotokolo yi bana ba Iseli mu tsi Ezipite ayi wuvana lutumunu mu diambu di mambu momo bafueti vanga mu mimvesi miandi.
23 С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се боеха от царската заповед,
Mu diambu di minu, bambuta ba Moyize basueka muanꞌawu mu tezo ki zingondi zitatu bila zimona ti muana wuba wukitoko ayi kadi tsisi zisia mona ko mu tinguna lutumunu lu ntinu.
24 С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря
Mu diambu di minu, Moyize, bu kayunduka, wumanga kuandi tedolo muana wu muana wunketo wu Falawo.
25 и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,
Wumanga mona makhini mu ndambu thangu madi mu masumu vayi wuluta zola mona ziphasi va kimosi ayi batu ba Nzambi.
26 като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда.
Bila niandi wumona tsoni yoyi Klisto kafueti fua yidi kimvuama kinneni kiviokidi kioki ki Ezipite bila meso mandi maba ntadidila mfutu wowo widi ku ntuala.
27 С вяра напустна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като един, който вижда Невидимия.
Mu diambu di minu, niandi wubika Ezipite mu kambu mona zinganzi zi ntinu tsisi. Wuba wukinda, bila niandi wumona Nzambi yika yimonikanga ko.
28 С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, които погубваше първородните.
Mu diambu di minu, niandi wukembila pasika ayi wudukula menga mu mielo mu diambu di mbasi yitumu mu bunga yibika bunga bana batheti ba bana ba Iseli.
29 С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.
Mu diambu di minu, bana ba Iseli basabuka mbu wu mbuaki banga mu ntoto wuyuma. Vayi basi Ezipite bu bedi ka sabuka buna bamana diama.
30 Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.
Mu diambu di minu, bibaka bi Yeliko bi bua bana ba Iseli bu bazunga biawu tsambudi di bilumbu.
31 С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.
Mu diambu di minu, Lahabi, ka diambu ko wuba kuandi ndumba leta, wuvuka mu lufua va kimosi ayi batu bobo bamanga tumukina Nzambi, mu diambu kayakula bumboti batu batumu mu kinsueki mu tala Yeliko mu diela.
32 И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;
A mambu mbi ndieka buela tuba e? Buna thangu mayiba yi fioti enati mfueti yolukila Ngedewoni, Balaki, Samisoni, Zefeti, Davidi, Samueli ayi mimbikudi.
33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,
Mu diambu di minu bawu babedisa mintinu, bavanga mambu ma busonga, batambula mambu momo baba vanina tsila; bakangisa miunu mi zikhosi;
34 угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.
bazima lulendo lu zimbazu zingolo; bavuka bu bedi kavondo mu sabala; batambula zingolo ka diambu ko baba bavonga; bamonika binuani bingolo ku mvita; batinisa nkangu wu masodi ma banzenza.
35 Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.
Mu diambu di minu kiawu baketo baba vutudila batu bawu bafua, mu mfulukulu. Muaki bankaka bayamusu ayi bamanga baba kula mu diambu di bazaba ti bela fuluka mu mfulukulu yi kitoko.
36 Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;
Bankaka basekonono, babeto bikoti, babakanga zisieni ayi bakotoso mu minloko.
37 с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;
Bankaka balozolo matadi, babasu mu bisi banga bu mbasulungu mabaya; bavondolo mu bisabala, bakituka mindiengidi, bamvuata minkanda mi mamemi ayi mi zikhombo. Bakambu mamo ayi bibioso, babamonisa ziphasi ayi bayamusu.
38 те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,
Nza yisia ba yifuana mu diambu diawu ko. Badiengila mu makanga ayi mu miongo; mu zithadi ayi mu mabulu madi mu ntoto.
39 Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,
Batu boso bobo, ka diambu ko batelomono kimbangi mu diambu di minu kiawu, vayi, kadi mutu kasia tambula ko bina biba vanunu tsila.
40 да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.
Bila Nzambi wutukubikila mambu ma kitoko, wuzola ti bakituka batu bafuana banga beto.
