Евреи 11
1 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме,
Now faith is the assurance of what we hope for and the certainty of what we do not see.
2 Защото поради нея за старовременните добре се свидетелствуваше.
This is why the ancients were commended.
3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща. (aiōn g165)
By faith we understand that the universe was formed at God’s command, so that what is seen was not made out of what was visible. (aiōn g165)
4 С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.
By faith Abel offered God a better sacrifice than Cain did. By faith he was commended as righteous when God gave approval to his gifts. And by faith he still speaks, even though he is dead.
5 С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.
By faith Enoch was taken up so that he did not see death: “He could not be found, because God had taken him away.” For before he was taken, he was commended as one who pleased God.
6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.
And without faith it is impossible to please God, because anyone who approaches Him must believe that He exists and that He rewards those who earnestly seek Him.
7 С вяра Ное, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.
By faith Noah, when warned about things not yet seen, in godly fear built an ark to save his family. By faith he condemned the world and became heir of the righteousness that comes by faith.
8 С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.
By faith Abraham, when called to go to a place he would later receive as his inheritance, obeyed and went, without knowing where he was going.
9 С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.
By faith he dwelt in the promised land as a stranger in a foreign country. He lived in tents, as did Isaac and Jacob, who were heirs with him of the same promise.
10 Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.
For he was looking forward to the city with foundations, whose architect and builder is God.
11 С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.
By faith Sarah, even though she was barren and beyond the proper age, was enabled to conceive a child, because she considered Him faithful who had promised.
12 Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.
And so from one man, and he as good as dead, came descendants as numerous as the stars in the sky and as countless as the sand on the seashore.
13 Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.
All these people died in faith, without having received the things they were promised. However, they saw them and welcomed them from afar. And they acknowledged that they were strangers and exiles on the earth.
14 А ония, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;
Now those who say such things show that they are seeking a country of their own.
15 и ако наистина, така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.
If they had been thinking of the country they had left, they would have had opportunity to return.
16 Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.
Instead, they were longing for a better country, a heavenly one. Therefore God is not ashamed to be called their God, for He has prepared a city for them.
17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син,
By faith Abraham, when he was tested, offered up Isaac on the altar. He who had received the promises was ready to offer his one and only son,
18 оня, комуто беше казано: " По Исаака ще се наименува твоето потомство".
even though God had said to him, “Through Isaac your offspring will be reckoned.”
19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите,
Abraham reasoned that God could raise the dead, and in a sense, he did receive Isaac back from death.
20 С вяра Исаак благослови, Якова и Исава даже за бъдещите неща.
By faith Isaac blessed Jacob and Esau concerning the future.
21 С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Йосифовите синове и поклони се Богу подпирайки се върху края на тоягата си.
By faith Jacob, when he was dying, blessed each of Joseph’s sons and worshiped as he leaned on the top of his staff.
22 С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.
By faith Joseph, when his end was near, spoke about the exodus of the Israelites and gave instructions about his bones.
23 С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се боеха от царската заповед,
By faith Moses’ parents hid him for three months after his birth, because they saw that he was a beautiful child, and they were unafraid of the king’s edict.
24 С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря
By faith Moses, when he was grown, refused to be called the son of Pharaoh’s daughter.
25 и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,
He chose to suffer oppression with God’s people rather than to experience the fleeting enjoyment of sin.
26 като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда.
He valued disgrace for Christ above the treasures of Egypt, for he was looking ahead to his reward.
27 С вяра напустна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като един, който вижда Невидимия.
By faith Moses left Egypt, not fearing the king’s anger; he persevered because he saw Him who is invisible.
28 С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, които погубваше първородните.
By faith he kept the Passover and the sprinkling of blood, so that the destroyer of the firstborn would not touch Israel’s own firstborn.
29 С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.
By faith the people passed through the Red Sea as on dry land; but when the Egyptians tried to follow, they were drowned.
30 Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.
By faith the walls of Jericho fell, after the people had marched around them for seven days.
31 С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.
By faith the prostitute Rahab, because she welcomed the spies in peace, did not perish with those who were disobedient.
32 И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;
And what more shall I say? Time will not allow me to tell of Gideon, Barak, Samson, Jephthah, David, Samuel, and the prophets,
33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,
who through faith conquered kingdoms, administered justice, and gained what was promised; who shut the mouths of lions,
34 угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.
quenched the raging fire, and escaped the edge of the sword; who gained strength from weakness, became mighty in battle, and put foreign armies to flight.
35 Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.
Women received back their dead, raised to life again. Others were tortured and refused their release, so that they might gain a better resurrection.
36 Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;
Still others endured mocking and flogging, and even chains and imprisonment.
37 с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;
They were stoned, they were sawed in two, they were put to death by the sword. They went around in sheepskins and goatskins, destitute, oppressed, and mistreated.
38 те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,
The world was not worthy of them. They wandered in deserts and mountains, and hid in caves and holes in the ground.
39 Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,
These were all commended for their faith, yet they did not receive what was promised.
40 да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.
God had planned something better for us, so that together with us they would be made perfect.
