Евреи 10

1 Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.

For the Law, being only a shadow of the good things to come, and not their very substance, its priests cannot with the same sacrifice which year after year they offer continually, make perfect those who draw near.

2 Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.

Otherwise would they not have ceased to be offered? Because the worshippers having been once cleansed, would have had no more consciousness of sin.

3 Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.

But on the other hand, in these sacrifices sins are called to memory, year after year.

4 Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

For it is impossible for the blood of bulls and goats to take away sin.

5 Затова Христос, като влиза в света, казва:

It is for this reason that the Christ, on coming into the world, declared. Sacrifice and offerings thou dost not desire, But a body didst thou prepare for me;

6 Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.

In whole burnt offerings and sin offerings Thou hast taken no pleasure.

7 Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже".

Then I said, "I am come - in the roll of the book it is written of me- -To do thy will, O God."

8 Като казва първо: " Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които впрочем се принасят според закона),

First when it is said, Thou hast no longing for, thou takest no delight in Sacrifices and offerings, or whole burnt offerings and sin offerings,

9 после казва: " Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто.

(offerings regularly made under the law), and then it is added, Lo, I come to do thy will, he does away with the first, in order that he may establish the second.

10 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло еднаж за винаги.

And it is by this will that we have been sanctified by the offering of the body of Jesus Christ once for all.

11 И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

For while every priest stands, day after day, at his ministrations, and many times repeats the same sacrifices, which can never take away sins,

12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога.

this Priest, after offering one Sacrifice for sins, sat down forever on God’s right hand;

13 та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

henceforth waiting until his enemies be put as the footstool of his feet.

14 Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

For by one single offering he has perfected forever those whom he is sanctifying.

15 А и Светия Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал:

And the Holy Spirit also gives his testimony, when he said.

16 "Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърдцата им, И ще ги напиша в умовете им", прибавя:

"This is the covenant I will make with them After those days," says the Lord. "I will set my laws upon their hearts, And I will inscribe them on their minds."

17 "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

Then he adds, And their sins and their iniquities will I remember no more.

18 А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях.

But when these have been remitted, there is no more any offering for sin.

19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

Since, then, we have a cheerful confidence, brothers, to enter into the Holiest by the blood of Jesus,

20 през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

by the way which he dedicated for us, that new and living way, through the veil (that is, his flesh);

21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

and since we have a great High Priest over the house of God;

22 нека пристъпваме с искрено сърдце в пълна вяра, със сърдца очистени от лукава съвест ( Или: Поръсена от нечиста съвест ) и с тяло измито в чиста вода;

let us draw near with a true heart, in full assurance of faith, our hearts sprinkled from and evil conscience, and our bodies bathed in pure water.

23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

Let us hold fast the confession of our hope, unwavering (for He is faithful who promised);

24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

and let us consider one another, to provoke unto love and good works;

25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

not forsaking the assembling of ourselves together, as is the custom of some, but exhorting one another; all the more as you behold the Day drawing near.

26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

For if we sin wilfully, after we have received the knowledge of the truth, there no longer remains any other sacrifice for sins,

27 но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

but a certain fearful expectation of judgment, and a fiery indignation which is about to devour the adversaries.

28 Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;

Any one who set at naught the law of Moses was put to death without pity, on the testimony of two or three witnesses.

29 тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

How much surer, think you, will be the punishment of one who has trodden under foot the Son of God, and has profaned that covenant blood with which he was sanctified, and has done despite to the spirit of grace?

30 Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

For we know Him who said, Vengeance is mine, I will repay, and again, The Lord will judge his people.

31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

IT IS A FEARFUL THING TO FALL INTO THE HANDS OF THE LIVING GOD!

32 Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

But ever call to mind the former days, in which, after having been enlightened, you endured a great conflict of sufferings;

33 кога опозорявани с хули и оскръбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

partly by being made a public spectacle in reproaches and afflictions, and partly by sharing the fortunes of those that were so used.

34 Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

For you did sympathize with the prisoners, and you did take joyfully the confiscation of your goods; conscious that you had for yourselves greater, even lasting possessions.

35 И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

Now do not fling away your bold confidence, for it has a great recompense of reward.

36 Защото ви е нуждно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

For you need stedfastness, so that after having done the will of God, you may receive the promise,

37 "Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

For yet a very, very little while, and then The Coming One will have come, without delay.

38 А който е праведен пред Мене ( Гръцки: Моя праведник ), ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

But it is by faith that my Righteous One will live, And if he draws back, my soul takes no pleasure in him.

39 Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.

"But we are not of defections unto perdition, but of faith unto the gaining of the soul."