Евреи 1
1 Бог, Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,
God, who at sundry times, and various ways, spake of old unto the fathers by the prophets, hath in these last days spoken to us by his Son,
2 в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото направи световете, (aiōn g165)
whom He hath appointed heir of all things, by whom also He made the worlds. (aiōn g165)
3 Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо,
Who being the refulgence of his glory and the imprest image of his person, and sustaining all things by his powerful word, having by Himself performed the purging away of our sins, sat down at the right hand of the majesty on high.
4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното.
Being as much superior to the angels, as He inheriteth a name more excellent than they.
5 Защото, кому от ангелите е рекъл Бог някога:
For to which of the angels did He ever say, "Thou art my Son, this day have I begotten thee?" and again, "I will be to Him a Father, and He shall be to me a Son?"
6 А когато въвежда Първородния във вселената, казва:
and when He again introduceth the First-born into the world, he saith, "And let all the angels of God worship Him."
7 И за ангелите казва:
And as to the angels He saith, "Who maketh his angels spirits and his ministers a flame of fire:"
but to the Son, "Thy throne, O God, is for ever and ever; the sceptre of thy kingdom is a sceptre of righteousness: (aiōn g165)
9 Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; За това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя".
thou lovest righteousness and hatest iniquity; therefore God, even thy God, hath anointed thee with the oil of gladness above thine associates."
10 И пак: "В началото Ти, Господи си основал земята, И делото на твоите ръце е небето;
And in another place, "Thou, Lord, in the beginning hast founded the earth, and the heavens are the works of thy hands:
11 Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш; Да! те всички ще овехтяват като дреха,
they shall perish, but thou remainest; and they shall all grow old as a garment,
12 И като одежда ще ги свиеш, И те ще бъдат изменени; Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
and as a mantle wilt thou fold them up, and they shall be changed; but thou art the same, and thy years shall not fail."
13 А кому от ангелите е рекъл някога:
But to which of the angels hath He ever said, "Sit thou at my right hand, till I make thine enemies thy footstool?"
14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?
Are they not all ministring spirits, sent forth to attend on those who shall be heirs of salvation?
