Авакум 3
1 Молитвата на пророк Авакума, по Оплакванията.
A prayer of Habakkuk the prophet upon Shigionoth.
2 Господи, чух вестта за Тебе, и се убоях. Господи, оживявай делото си всред годините, Всред годините го изявявай. В гнева си помни милостта.
O LORD, I have heard thy speech, and was afraid: O LORD, revive thy work in the midst of the years, in the midst of the years make known; in wrath remember mercy.
3 Бог дойде от Теман, И Светият от хълма Фаран. (Села) Славата му покри небето, И земята бе пълна с хваление към Него.
God came from Teman, and the Holy One from mount Paran. (Selah) His glory covered the heavens, and the earth was full of his praise.
4 Сиянието му бе като светлината; Лъчи се издаваха из страната му; И там бе скривалището на силата му.
And his brightness was as the light; he had horns coming out of his hand: and there was the hiding of his power.
5 Пред него вървеше морът, И мълнии излизаха под нозете му.
Before him went the pestilence, and burning coals went forth at his feet.
6 Той застана и разклати земята, Погледна и направи народите да треперят; И вечните планини се разпаднаха, Безконечните гори се наведоха; Постъпките му бяха като в древността.
He stood, and measured the earth: he beheld, and drove asunder the nations; and the everlasting mountains were scattered, the perpetual hills did bow: his ways are everlasting.
7 Видях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя.
I saw the tents of Cushan in affliction: and the curtains of the land of Midian trembled.
8 Негодува ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, Беше ли гневът Ти против морето, Та си възседнал на конете си И на колесниците си, за да избавяш?
Was the LORD displeased against the rivers? was thy anger against the rivers? was thy wrath against the sea, that thou didst ride upon thy horses and thy chariots of salvation?
9 Лъкът Ти биде изваден от покривката си, Както Ти с клетва извести на племената. (Села) Ти проряза земята с реки.
Thy bow was made quite naked, according to the oaths of the tribes, even thy word. (Selah) Thou didst cleave the earth with rivers.
10 Видяха Те планините и се убояха; Водният потоп нападна; Бездната издаде гласа си, Вдигна ръцете си нависоко.
The mountains saw thee, and they trembled: the overflowing of the water passed by: the deep uttered his voice, and lifted up his hands on high.
11 Слънцето и луната застанаха в жилището си При виделината на твоите летящи стрели, При сиянието на блестящото ти копие.
The sun and moon stood still in their habitation: at the light of thy arrows they went, and at the shining of thy glittering spear.
12 С негодувание си преминал земята, С гняв си вършеял народите.
Thou didst march through the land in indignation, thou didst thresh the heathen in anger.
13 Излязъл си за изблавление на людете си, За избавление чрез помазаника си; Отсякъл си началника от дома на нечестивите, Открил си основите дори до върха. (Села)
Thou wentest forth for the salvation of thy people, even for salvation with thy anointed; thou didst wound the head out of the house of the wicked, by laying bare the foundation to the neck. (Selah)
14 Пронизал си със собствените му копия главата на военните му, Които като вихрушка се устремиха да ме разбият, И чиято радост бе като че ли да ядят скришно сиромаха.
Thou didst strike through with his staffs the head of his villages: they came out as a whirlwind to scatter me: their rejoicing was as to devour the poor secretly.
15 С конете си преминал си морето, Натрупаните много води.
Thou didst walk through the sea with thy horses, through the mire of great waters.
16 Чух, и вътрешностите ми се смутиха, Устните ми трепереха от гласа, Гнилота прониква в костите ми, И на мястото си се разтреперах; Защото трябва да чакам тихо скръбния ден, Когато възлезе против людете Оня, който ще се опълчи против тях.
When I heard, my belly trembled; my lips quivered at the voice: rottenness entered into my bones, and I trembled in myself, that I might rest in the day of trouble: when he cometh up to the people, he will invade them with his troops.
17 Защото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите,
Although the fig tree shall not blossom, neither shall fruit be in the vines; the labour of the olive shall fail, and the fields shall yield no food; the flock shall be cut off from the fold, and there shall be no herd in the stalls:
18 Пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.
Yet I will rejoice in the LORD, I will joy in the God of my salvation.
19 Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като нозете на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. За първия певец върху струнните ми инструменти.
The LORD God is my strength, and he will make my feet like hinds’ feet, and he will make me to walk upon my high places. To the chief singer on my stringed instruments.
